4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
С., 13.06.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 18.03.2011година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 110 /2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Национална агенция за приходите, със седалище [населено място] против решение на Варненския апелативен съд № 75 от 04.06.2010 год., постановено по в.т.д№ 222/2010 год., с което е потвърдено решение № 25 от 08.03.2010 год., по т.д.№ 203/2009 год. на Добричкия окръжен съд, в частта, с която е определена началната дата на неплатежоспособност на длъжника ЕТ С. К. Й., упражняващ търговска дейност с фирма „КОС-С. Й.” [населено място] – 31.12.2000 год. .
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, поддържайки, че по значимия за изхода на делото въпрос на материалното право, свързан с определяне момента на настъпване неплатежоспособността на търговеца- длъжник е налице противоречие в практиката на съдилищата, а разрешението на значимия за крайния правен резултат по делото процесуалноправен въпрос за служебното назначаване на необходимата ССЕ във въззивното производство е в противоречие със задължителната съдебна практика- т.10 от ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС.
Като израз на твърдяната противоречива съдебна практика по см. на т. 2 на чл.280, ал.1 ГПК по формулирания материалноправен въпрос са цитирани и приложени решения на ВКС: № 481/10.04.2003 год., по гр. д. № 1521/2003 год.; № 549/27.10.2008 год., по т.д.№ 239/2008 год. на І-во т.о.; № 1727/07.01.2008 год., по гр.д.№ 844/2003 год. на ВКС; № 64/09 . 02.2005 год., по т.д.№ № 466/2004 год. на І-во т.о., както и решения на Софийски апелативен съд от 21.01.2002 год., по гр.д.№ 873/2001 год., както и на Великотърновския апелативен съд от 12. 11. 2004 год., по в. гр. д.№ 11/2004 год..
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи във вр. с предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, според приетото в определение на ІІ-ро т.о. на ВКС № 836/26.11.2010 год., по ч.т.д.№ 800/2010 год., е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, във вр. с чл. 613а ТЗ, от надлежно легитимирано лице и срещу подлежащ, в посочената му от касатора част, на инстанционен контрол пред ВКС въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди обжалваното решение на Д., в частта относно определената начална дата на неплатежоспособност на ЕТ С. Й. -31.12.2000год., въззивният съд е приел, че публичните задължения на длъжника се считат за установени по отношение на последния от момента на влизане в сила на данъчно –ревизионния акт, като едва от този момент данъчното задължение, определено с акта става дължимо.
Изложени са съображения, че щом през цялата 2000 година длъжникът ЕТ Й., както сочат данните от приетото заключение па изслушаната ССЕ, е декларирал и внасял изчислените от него по подадените данъчни декларации дължими данъци, а данъчният орган не е установил задължения по ДДС за същата година, то установеният при данъчната ревизия от 2005 год. друг дължим за 2000 год. данък, този по чл.35 ЗОДФЛ, в размер различен от определения и внесен от декларатора е относимо към изискуемостта на това публично вземане и задължението за доброволно плащане по ДОПК, но само по себе си е ирелевантно за началната дата на неплатежоспособността на данъчно – задълженото лице – търговец, която като обективно състояние се предпоставя от други показатели, касаещи общото икономическо състояние на последния и момента на спиране обслужване на задълженията му.
Следователно от съдържанието на мотивите съдържащи се в съобразителната част на обжалваното решение се налага извод, че поставеният от касатора материалноправен въпрос, свързан с момента на настъпване неплатежоспособността на длъжника –ЕТ и релевантните за определянето и показатели, като обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд попада в обсега на чл.280, ал.1 ГПК, с което главната предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
По отношение на същия, обаче, не е налице визираното противоречие- арг. от т.3 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Констатираното и подробно анализирано от касатора различие между цитираните влезли в сила съдебни актове на ВКС и обжалваното въззивно решение е обусловено не от дадено от съответните съдебни състави различно тълкуване на закона – чл. 608 ТЗ, а от и специфичните и конкретни за всяко едно от делата факти, относими към обективното финансово състояние на търговеца- длъжник и възможността му да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение, произтичащо от тази му дейност, които и имат обуславящо значение за приетата начална датата на неплатежоспособността му.
При отсъствието на данни да се влезли в сила решенията на Софийски апелативен съд и на Варненския апелативен съд не следва въобще да бъдат обсъждани.
Същевременно, дори и да се възприеме становището на касатора за наличие на селективния критерий на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, то с постановеното от ВКС по реда на чл.290 ГПК решение № 115 от 25. 06. 2010 год., по т. д. № 169/2010 год. на ІІ-ро т.о., съществуващото в практиката на съдилищата противоречие е преодоляно, като по задължителен за съдилищата в страната начин е разрешен както въпроса за момента на настъпване неплатежоспособността на длъжника – търговец, така и относно релевантните за определяне началната дата на неплатежоспособността обстоятелства.
Поради безспорното съответствие на решението на Варненския апелативен съд с тази задължителна съдебна практика, несъмнено е, че допълнителната процесуална предпоставка за допускане на касационното обжалване – отсъства.
От своя страна създадената от ВКС задължителна съдебна практика, която няма основание да бъде изоставена, за да бъде възприета нова сама по себе си изключва и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК- аргументирано в случая единствено с възпроизвеждане законовия текст на разпоредбата.
Що се касае до поставения процесуалноправен въпрос за неизпълнено от въззивния съд служебно задължение за назначаване на самостоятелна съдебно-счетоводна експертиза във въззивното производство, то дори и твърдения от страната порок да е евентуално налице, то той е относимо към процесуалната законосъобразност на обжалваното решение, поради което по арг. от чл.281, т.3 ГПК, не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Само за прецизност в тази вр. следва да се посочи, че отсъства въведена от законодателя процесуална пречка при подробно и пълно заключение на ССЕ, допусната от съда по несъстоятелността, въззивният съд да го възприеме и да съобрази решението си със същото, при спазване разпореденото от чл.202 ГПК, както е и процедирано по делото.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 75 от 04.06.2010 год., по в.т.д№ 222/2010 год., в частта му, предмет на касационна жалба вх.№ 3168/19.07.2010 год. на НАЦИОНАЛНА АГЕНИЦЯ ЗА ПРИХОДИТЕ , [населено място].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: