О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
гр. София,13.08.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети август през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д. №1203 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от С. Николаев Т. в качеството на ЕТ „Симет- С. Т.“, с. Опанец срещу определение №37/23.01.2019г., постановено по ч.т.д. №706/2019г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено определение №532/15.10.2018г., постановено по т.д.№104/2018г. на ОС- Добрич за връщане като нередовна на молбата на жалбоподателя по чл.248 ГПК.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно- постановено при нарушение на процесуалния закон. Твърди, че искането му за присъждане на разноски след прекратяването на първоинстанционното производство е на основание чл.78, ал.4 ГПК и не е по реда на чл.248 ГПК, като поддържа и тезата, че искането е направено в срок и отговаря на изискванията на чл.248 ГПК.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК, като касационният жалбоподател сочи следните процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора:
„1. Кой е крайният момент, в който ответникът може да иска присъждане на разноски в хипотезата, при която исковата молба е върната като недопустима?
2. В хипотеза на прекратяване на производството поради недопустимост на иска кой е крайният момент, в който ответникът може да подаде молба, към която е приложен списък на разноските и договор за правна помощ?
3. В хипотеза на прекратяване на производството поради недопустимост на иска в закрито заседание, следва ли молбата на ответника, към която е приложен списък на разноските и договор за правна помощ да бъде придружена с копие за ответната страна?“.
Поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, без да излага конкретни доводи да наличие на основанието за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди, че по поставените въпроси е допуснато противоречие с практиката на ВКС, обективирана в задължителното за съдилищата ТР №6/2013 по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС /т.14/, както и в определение №455/12.11.2010г., гр.д.№405/2010г. на ВКС, ІІ г.о., определение №169/26.04.2010г., ч.гр.д.№166/2010г. на ВКС, ІІ г.о. и определение №703/13.10.2014г. по ч.т.д.№2472/2014г. на ВКС, І т.о. – основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа и наличие на основанието за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност.
Ответникът по жалбата не представя отговор в законоустановения срок.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е върната като нередовна молбата по чл.248 ГПК, подадена от ответника С. Николаев Т. в качеството на ЕТ „Симет- С. Т.“, с. Опанец, въззивният съд приема, че в производството по чл.248 ГПК за допълване на определението за прекратяване на делото чрез присъждане на ответника на направените по делото разноски, молителят не е изпълнил в определения срок дадените му указания за представяне на препис от молбата за насрещната страна. Нередовността на молбата по чл.248 ГПК е основание за нейното връщане.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първите два процесуалноправни въпроса- относно срока за предявяване на претенция за разноски при прекратяване на производството, не са обсъждани и не са формирали изводите на въззивния съд, поради което не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, което е достатъчно за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване. Съдът не е върнал молбата на ответника за присъждане на разноски поради подаването й след изтичане на законоустановен срок, а поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовности.
Третият въпрос – в хипотеза на прекратяване на производството поради недопустимост на иска в закрито заседание, следва ли молбата на ответника, към която е приложен списък на разноските и договор за правна помощ да бъде придружена с копие за ответната страна, е значим за изхода на спора и е обусловил крайните изводи на въззивния съд, поради което отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на него обаче не е налице допълнителна предпоставка за допускане до касация по т.1 и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Цитираната от касатора практика на ВКС е неотносима към поставения въпрос, тъй като извън предмета на обсъждане в определенията е самата процедура по чл.248 ГПК, както и размяната на книжа между страните.
Съгласно т.4 на ТР №1 от 19.02.2010г., по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
По поставения процесуалноправен въпрос няма противоречива практика, която да подлежи на тълкуване или осъвременяване. Няма спор в съдебната практика, че когато няма произнасяне по искането за разноски в крайния съдебен акт, в срока за обжалване, а ако актът е необжалваем- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение или определение в частта му за разноските. Разпоредбата на чл.248 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване. Съгласно ал.2 на чл.248 ГПК съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указания за представяне на отговор в едноседмичен срок, т.е. молителят е длъжен да представи препис от молбата и доказателствата към нея за връчване на насрещната страна.
Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №37/23.01.2019г., постановено по ч.т.д. №706/2019г. на Апелативен съд – Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.