1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
София, 17.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1529 /2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 12 от 30.01.2014 г. по гр.д.№ 718/ 2010 г. на районен съд [населено място], потвърдено с решение № 382/7.11.2014 г. по гр.д.№ 552/2014 г. на Добрички окръжен съд, е допуснато да се извърши съдебна делба между наследниците на Г. И. В. на три имота в [населено място] и три имота в [населено място], [община], подробно описани в решенията и при посочените в тях квоти за всеки един от съделителите. В мотивите към решението са отхвърлени направено възражение по чл.76 ЗН и оспорване качеството на наследници на двама от съделителите, както и оспорване на нотариални актове за придобиване по давност на част от наследствените имоти.
Съделителката В. Т. Д. е подала касационна жалба срещу въззивното решение с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон- чл.57 и чл.76 от Закона за наследството.
С оглед допускане на жалбата до разглеждане касаторката поставя следните правни въпроси- 1. Следва ли наследниците да спазват хронологията по чл.57 ЗН като приемат наследството на своя пряк наследодател, а след това на общия ? 2. При приемане на наследството на общия наследодател, без да приемат наследството на прекия наследодател, стават ли наследници лицата, които са приели наследството на общия наследодател, но не са приели наследството на своя пряк наследодател? 3. При направено своевременно възражение по чл.76 ЗН следва ли съдът да прогласи относителната недействителност на правна сделка, с която част от наследниците са се разпоредили с наследствени имоти? 4. Издадените нотариални актове по обстоятелствена проверка могат ли да легитимират като наследници лицата, в полза на които са издадени, след като вече са извършили относително недействителната сделка? и 5. Могат ли тези лица в самия делбен процес да приемат наследството на своята пряка наследодателка? Касаторката счита, че тези въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с ТР № 3/94 г. на ОСГК на ВКС, което е относимо към основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците оспорват жалбата, както и наличието на основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Производството по делото е за делба на шест недвижими имота, намиращи се в [населено място] и [населено място], като останали в наследство от общия наследодател на страните Г. В., починал на 21.01.2008г., като съделителите са негови наследници от пета степен по съребрена линия. Една от наследниците е била Г. Я. С., а след смъртта й е заместена от нейните деца З. В. К. и Е. В. С.. Установено е по делото, че част от имотите са придобити по давност от някои от наследниците и са продадени на наследника Е. В. С..
Касаторката е недоволна от това, че съдът е признал на З. С. и Е. С. качеството на наследници, като развива тезата, че тяхната майка не е приела наследството на В. и следователно и те не могат да се считат за негови наследници.
Това разбиране е в основата на първия, втория и петия въпроси от изложението, но не е възприето от въззивния съд. Последният е изложил съображения, че въпреки липсата на данни за мълчаливо или изрично приемане на наследството на Г. В. от страна на Г. С., или пък данни, че тя се е отказала от това наследството, приемайки наследството на майката, децата й Е. и З. са приели и наследството на общия наследодател Г. В., като в случая съдът е приложил правилото на чл.57 от ЗН.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че поставените във връзка с тези съображения на въззивния съд правни въпроси не обосновават допустимост на касационното обжалване. Представеното ТР № 3/1994г. на ОСГК на ВКС е неотносимо към разглежданите въпроси, тъй като то не се занимава с приложението на чл.57 ЗН, обосноваващ решаващите изводи на въззивния съд, а разглежда въпроса за разширяване кръга на наследниците с включване и на роднините по съребрена линия до VІ степен включително, направено с изменението на ЗН – ДВ.бр.60/ 1992 г. и дали те могат да се наследяват по право на заместване. По приложението на чл.57 ЗН има друга съдебна практика- напр. решение № 52 от 2.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1896/2009 г., I г. о., решение № 207 от 8.VI.1996 г. по гр. д. № 70/96 г., I г. о., решение № 661 от 18.11.2003 г. на ВКС по гр. д. № 319/2003 г., I г. о., решение № 184 от 15.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2599/2008 г., IV г. о., решение № 57 от 28.02.2004 г. на ВКС по гр. д. № 683/2003 г., I г. о., решение № 3340 от 7.X..1978 г. по гр. д. № 1610/78 г., I г. о., в които се разяснява характера и приложението на института на наследствена трансмисия и тази практика е изцяло съобразена от въззивния съд.
Следващата теза /и съответно третият въпрос от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/ на касаторката е била, че след като част от наследниците са прехвърлили идеалните си части от наследството на Е. С., следва да намери приложение чл.76 ЗН и тази сделка да се обяви за относително недействителна спрямо нея. Д. е отхвърлен от въззивния съд по съображения, че чл.76 не се прилага при сделки между наследници, каквото качество / обосновано във връзка с отговора на предходните въпроси/ има и Е. С.. Решението и в тази част е правилно и съобразено с практиката по приложението на чл.76 ЗН, обобщена в Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС.
Четвъртият правен въпрос е зададен при невярна предпоставка и в противоречие с данните по делото, тъй като издадените нотариални актове по обстоятелствена проверка са само за тези наследствени имоти, които не са предмет на прехвърлителната сделка.
В заключение следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което и на основание чл.280, ал.1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 382/ 7.11.2014 г. по гр.д.№ 552/2014 г. на Добрички окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: