О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
гр.София, 18.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
единадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 997/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на А. Й. М. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 04.11.2014 г. по гр.д.№ 2177/ 2014 г., с което е потвърдено (в обжалваната по въззивен ред част) решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 43173/ 2012 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя против [фирма] искове, квалифицирани по чл.215 КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на командировъчни обезщетения в размер 3 775,84 лв и 1 973,57 лв и на обезщетение за забавено изпълнение на паричните задължения – законна лихва, съответно в размер 304,57 лв и 148,84 лв.
[фирма] не е обжалвало решението в частта, отхвърлящо възражението му за прихващане, поради което в тази част въззивният съдебен акт е влязъл в сила.
Жалбоподателят моли обжалването да бъде допуснато по правните въпроси (уточнени при условията на Тълкувателно решение №1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№1/ 2009 г на ОСГТК, ВКС) за правното значение на действията на работодателя по изплащане на по-висок размер на командировъчни обезщетения от нормативно определения, с оглед твърдението на работника, че този по-висок размер е бил уговорен между страните; за задължението на съда да назначи допълнителна експертиза за установяване какъв размер на командировъчни обезщетения са получавали други работници при същия работодател, командировани при същите условия; за задължението на съда да позволи задаване на въпроси към свидетел за изясняване на обстоятелства, за които не е допуснат. Касаторът не сочи конкретно допълнително основание по т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК.
Ответната страна – [фирма] ” – оспорва жалбата с доводи, че под формата на въпроси жалбоподателят излага твърдения за съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат основание за допускане на касационно обжалване. Евентуално поддържа, че при разрешаване на тези въпроси съдът е съобразил установената съдебна практика.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел (чрез излагане на собствени мотиви и препращане към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК), че ищецът е заемал длъжността „монтажник” при ответното дружество по трудов договор. За времето от 20.03.2011 г. до 05.08.2011 г. е бил командирован да изпълнява задълженията си в И., където за сметка на работодателя му бил осигурен пълен пансион. В командировъчната заповед било посочено, че размерът на дневните, пътни и квартирни пари се определя съгласно НСКСЧ. За 139 дни командироване ищецът получил от работодателя 9 097,96 лв обезщетения за месеците март, април и май. Изчислени по НСКСЧ ,той е имал право на обезщетения в по-малък размер, поради което за посочените месеци работодателят не дължи плащане на командировъчни. Изслушването на експертиза по въпроса какви обезщетения са получавали други работници, командировани от същия работодател при идентични условия, съдът счел за ненужно, тъй като това няма отношение към спора по конкретното правоотношение. Посочил, че няма данни страните да са уговорили различен от нормативно определения размер на обезщетенията за командироване, а това, че работодателят е платил повече, е ирелевантно, щом не е установена недобросъвестност на работника.
При тези мотиви на въззивния съд поставените от касатора въпроси обуславят въззивното решение, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, не се разрешават противоречиво от съдилищата и нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В решението си въззивният съд е съобразил установената практика, според която правопораждащите фактически твърдения са в доказателствена тежест на страната, която претендира защита на предявеното за защита право. Трудовият договор се сключва в писмена форма, писмена е и формата за изменението му и за командироване на работника. Доказването на елементите на възникналото трудово правоотношение става с писмени документи, като други доказателства са допустими при спазване на ограниченията на процесуалния закон. Предпроцесното поведение на ответника съдът преценява с оглед всички доказателства по делото, но не е длъжен само въз основа на него да приеме за доказани ищцовите твърдения. Правата, възникнали от индивидуален трудов договор, са лични и за съдържанието на правоотношението е без значение какви уговорки има същият работодател с други работници и служители. От правоотношения между трети ищецът не може да черпи права, нито пък различието в съдържанието на тези правоотношения може да е доказателство, че ищецът има същите права, каквито имат други работници на същия работодател. Събирането на доказателства, включително гласни чрез разпит на свидетел, се извършва под ръководството и контрола на съда. Той не е длъжен да допусне свидетелят да отговори на зададените му въпроси, ако прецени, че те нямат връзка със спора. Евентуална неправилност на преценката на съда съставлява процесуално нарушение, което не е предвидено като основание за допускане на касационно обжалване и не може да бъде обсъждано в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 04.11.2014 г. по гр.д.№ 2177/ 2014 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА А. Й. М., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на [фирма], [населено място], [улица], Е.[ЕИК], 850 лв (осемстотин и петдесет лева) разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: