О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
гр. София, 19.07.2019 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 747 по описа на Върховния касационен съд за 2019 год. на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 379 от 16.10.2018 год. по в. гр. д. № 351/2018 год. Хасковският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил решение № 20 от 10.01.2018 год. по гр. д. № 2837/2015 год. на Хасковския районен съд, с което е извършена съдебна делба между съделителите Ф. Б. М., Е. М. Р., Н. М. Р., Д. А. Р., М. А. Р., Д. Р. Ш., Р. Я. С., С. Я. С., Р. И. И., С. Х. К., В. И. М., Ф. М. М. и К. Б. Б. на следния техен съсобствен недвижим имот, придобит по наследяване, дарение и покупко-продажба: поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006 год. на ИД на АК-София, с адрес на имота [населено място], местност „Х.“, с площ от 2334 кв. м., с трайно предназначение – земеделска земя, с начин на трайно ползване – друг вид нива, номер по предходен план *, при квоти: Е. М. Р. и Н. М. Р. – 1/8 ид. ч. в режим на СИО; Д. А. Р. – 1/16 ид. ч.; М. А. Р. – 1/16 ид. ч.; Д. Р. Ш. – 1/24 ид. ч.; Р. Я. С. – 1/24 ид. ч.; С. Я. С. – 1/24 ид. ч.; Р. И. И. – 1/8 ид. ч.; С. Х. К. – 1/8 ид. ч.; В. И. М. – 1/8 ид. ч.; Ф. М. М. – 1/8 ид. ч.; К. Б. Б. – 1/16 ид. ч.; Ф. Б. М. – 1/16 ид. ч., чрез изнасяне на имота на публична продан, при пазарна цена от 50 400 лв.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба вх. № 9520 от 14.11.2018 год., подадена в срок от М. А. Р., [населено място], чрез пълномощник адвокат М. К.. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, изразяващо се в постановяване на решение по същество при наличие на предпоставки за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 303 ГПК и чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл с решение по съществото на спора, като е изнесъл процесния имот на публична продан, при наличие на доказателства за внесена пред първоинстанционния съд молба за отмяна на решението по допускане на делбата и направено изрично искане за спиране на производството пред въззивната инстанция до приключване на производството по отмяна и/или за прекратяване на образуваното въззивно производство и връщане на делото на първоинстанционния съд за администриране на молбата по чл. 303 ГПК /подадена от касатора след депозиране на въззивната жалба, с оглед новооткрити обстоятелства – неучастие като страни в делбеното производство на всички наследници и данни за престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изхода на спора – съставяне на неверен документ – договор за доброволна делба от 14.02.2001 год./. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания по прилагане на закона.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: „Следва ли при внесена пред първоинстанционния съд молба за отмяна на решение по допускане на делба на основание чл. 303 ГПК, въззивният съд да образува и приключи въззивно производство с предмет обжалване на решение на първоинстанционния съд по втората фаза на делбата;При образувано въззивно производство, по което са представени доказателства за внесена пред първоинстанционния съд молба за отмяна по чл. 303 ГПК, следва ли въззивният съд да прекрати производството по въззивната жалба и да върне делото на първоинстанционния съд за администриране на молбата за отмяна по чл. 303 ГПК?”. Излагат се съображения, че разглеждането на въпросите ще е от значение за изясняване задълженията на съда при наличие на жалби, които имат за предмет различни производства: висяща молба за отмяна по чл. 303 ГПК и висяща въззивна жалба.
Ответникът по касационната жалба – Ф. Б. М., [населено място], чрез пълномощник адвокат В. К., в подадения писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва наличието на основанието за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Моли жалбата да се остави без уважение като неоснователна с присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.
Останалите ответници по касационната жалба не вземат становище в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд в настоящия си състав, като прецени данните по делото и доводите на касатора в приложеното изложение, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение и след препращане към неговите мотиви по реда на чл. 272 ГПК, въззивният съд е приел, че съгласно назначената в първата фаза по допускане на делбата съдебно – техническа експертиза, неоспорена от страните, делбеният имот е част от бивш земеделски имот с пл. № *, с площ 7,004 дка, с трайно предназначение – „земеделска територия“ и начин на трайно ползване „ниви“ пета категория, както е и допуснат до делба. Във втората фаза, по извършването на делбата, никой от съделителите не е въвел твърдение за поделяемост на имота или оспорил статута му на земеделски. Съгласно експертизата, извършена пред районния съд във фазата по извършване на делбата, също неоспорена от страните, поземленият имот и понастоящем е със статут на земеделска земя и е неподеляем. Съделителите не са инициирали административна процедура за промяна на предназначението на имота, за да бъде третиран като урбанизирана територия; площта му е под 3 дка, по правилото на чл. 7, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 10, ал. 1 ППЗСПЗЗ същият се явява неподеляем, поради което единствения възможен начин на извършването на делбата е по чл. 348 ГПК – чрез изнасяне на неподеляем недвижим имот на публична продан.
Преди постановяване на решението си, с протоколно определение от 19.09.2018 год. въззивният съд е оставил без уважение искането на М. А. Р. /направено с молба вх. № 5479 от 19.06.2018 год./ за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК поради подадена пред първоинстанционния съд и в процес на администриране молба за отмяна на влязлото в сила решение по допускане на делбата, и по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК поради установяване на престъпни обстоятелства, като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 229 ГПК.
Върховният касационен съд, в настоящия си състав, при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението намира, че поддържаното такова не е налице. Съображенията за този извод са следните:
Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 год. по тълк. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване е необходимо в него съдът да се е произнесъл по конкретно формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда, и по отношение на който е налице някоя от допълнителните предпоставки, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Съгласно т. 4 на посоченото тълкувателно решение правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а е от значение за развитието на правото когато законите са непълни, неясни или противоречиви – за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Поставените в приложеното изложение въпроси не са обусловили правните изводи на съда относно избора на подходящ способ за извършване на делбата и не са предопределили изхода на делото, поради което не могат да послужат като обща предпоставка по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По доводите на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение – произнасяне по съществото на спора при направено искане за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, за което нарушение касационната инстанция следи и служебно, съгласно приетото в ТР № 1 от 09.07.2019 год. по тълк. д. № 1/2017 год. на ОСГТК на ВКС /с оглед вероятна недопустимост на въззивното решение/ следва да се посочи, че въззивният съд е съобразил трайно установената практика на ВКС относно условията за спиране на делото по чл. 229 ГПК, като е приел, че същите не са налице. Разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК предвижда, че съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което „ще има значение за правилното решаване на спора”. Връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. В тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР № 7 от 31.07.2017 год. по тълк. д. № 7/2014 год. на ОСГТК на ВКС тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. В конкретния случай при произнасяне на въззивния съд по искането за спиране на делото не са били налице данни за вече образувано друго и висящо в същия или друг съд производство с обуславящо значение за извършването на делбата в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и налагащо спирането на делбеното производство. По делото не са разкрити и престъпни обстоятелства, които да са от значение за разрешаването на гражданскоправния спор, като основание за спиране на делото по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Сами по себе си твърденията на страната за наличие на определени престъпни обстоятелства не са равнозначни на „разкриване“ на тези обстоятелства и не могат да бъдат основание за спиране на производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Разрешението на въззивния съд да се произнесе с решение по същество, преди да изпрати делото на първоинстанционния съд за администриране на молбата за отмяна по чл. 303 ГПК, не е предмет на настоящето производство по селектиране на касационните жалби по чл. 288 ГПК и не може да обоснове допускане на касационно обжалване на соченото основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Влязлото в сила решение за извършване на делбата не ограничава правото на касатора да инициира извънредното производство по отмяна на влезли в сила съдебни решения при наличие на основанията за това по чл. 303, ал. 1, т. т.1 – 7 ГПК.
Поради тези съображения настоящият състав приема, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Липсват и съмнения обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, респ. очевидно неправилно, което да обуславя служебното му допускане до касационен контрол, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.
С оглед този изход на настоящето производство жалбоподателят следва да заплати на ответната страна направените разноски в размер на 2000 лв., дължими за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представените с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие, адвокатско пълномощно и списък по чл. 80 ГПК и съобразно заявеното искане, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 379 от 16.10.2018 год. по в. гр. д. № 351/2018 год. по описа на Хасковски окръжен съд по подадената от М. А. Р., [населено място], чрез пълномощник адвокат М. К., касационна жалба срещу него.
ОСЪЖДА М. А. Р., ЕГН [ЕГН], [населено място], да заплати на Ф. Б. М., ЕГН [ЕГН], [населено място] сумата 2000 лв. /две хиляди лева/, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение в настоящето производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: