4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
[населено място] ,22.04.2013
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на първи април , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 907 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 220 / 07.06.2012 год. по т.д.№ 240 / 2012 год. на Окръжен съд Стара Загора , с което е потвърдено решение № 5 / 04.01.2012 год. по гр.д.№ 3712 / 2011 год. на Старозагорски районен съд , Гражданско отделение .Със същото е признато за установено по отношение на касатора – ответник, че ищецът [фирма] има вземане в размер на 15 000 лева – неплатен наем за месеците февруари и март 2011 год., за които са издадени фактури от 08.02.2011 год. и 07.03.2011 год. – всяка за сума от 7 500 лева , по договор за наем от 12.01.2009 год., както и вземане от обезщетение за забава в издължаването на наемната цена, в размер на 129,44 лв. – върху главница от 7 500 лева , за период 26.02.2011 год. до 27.04.2011 год. и в размер на 70,05 лв., върху главница в същия размер , за периода 26.03.2011 год. – 27.04.2011 година . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение формално сочейки всички касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. Касационните му доводи, обаче , са свързани с неправилност на решението , поради противоречие с материалния закон – чл.301 ТЗ – по отношение извода за обвързване на ответника с последиците на представения от ищеца договор за наем, въпреки сключването му от лице без представителна власт за наемателя [фирма] . В тази връзка страната твърди, че разплащанията по електронен път,осъществявани от името и за сметка на [фирма] в полза на [фирма] от служител на ответника , изключват възможността за узнаване основанието на същите от управителя , с оглед незабавно противопоставяне на сделката .
Ответната страна – [фирма] – не е взела становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по наведените основания за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр. с чл.124 ал.1 ГПК – за установяване вземания на ищеца към ответника от наемна цена и лихва за забава в издължаването й, за които кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение , на основание чл.410 ГПК . Сключеният от лице , представило се като пълномощник на наемателя договор от 12.01.2009 год. , е оспорен от последния , като сключен от същото без представителна власт, при извършено противопоставяне на наемателя със заповед от 18.02.2011 год. , за преустановяване плащанията по банков път в погасяване на задължения, на основание издадени от [фирма] фактури. За да отхвърли възражението на ответника и приеме, че макар и сключен без доказана представителна власт договорът за наем обвързва страните, на основание чл.301 ТЗ, поради липса на своевременно противопоставяне от наемателя , въззивният съд е съобразил, че считано от сключването на договора наетото помещение е реално ползвано от ответното дружество – касатор цели две години . По двете фактури – на основание които се претендира по същество доплащане на дължима за м. февруари и м.март 2011 год. цена , е извършено частично разплащане с две преводни нареждания , счетоводно отразени и при [фирма] , които включват изрично вписано основание „ за ползване на магазин „ за съответните месеци , но ответникът твърди че частичните плащания са в обезщетение за ползването и след узнаването за сключената сделка . Видно от мотивите съдът е приел, че с оглед реалното ползване на обекта от името и за сметка на ответното дружество цели две години след сключването му, момента на узнаването му не е по-късно от сключването на договора , макар да е изложил и съображението , че в тежест на [фирма] е било установяване обстоятелства по по-късно / след сключването на договора / узнаване , спрямо който момент да се преценява и противопоставянето по смисъла на чл.301 ТЗ .
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК , в аспект на необходимо осъвременяване на създадената задължителна съдебна практика по приложението на чл.301 ТЗ , по отношение доказване факта на узнаването от търговеца за сключената сделка , при въведено от търговеца електронно осчетоводяване на документи и разплащане по електронен път , чрез електронен подпис – действие възложено на лице , различно от управителя и представляващ търговеца , касаторът в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК поставя въпрос : При водено електронно счетоводство и разплащане по електронен път и ползване на наетия обект от името и за сметка на търговеца , но чрез трето / сключилото договора без представителна власт / лице , от кой момент следва да се счита узнато сключването на договора , с оглед приложението на чл.301 ТЗ .
Така поставеният въпрос не съставлява правен такъв по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – не кореспондира с предмета на спора и решаващия мотив на въззивния съд и преди всичко не предпоставя отговор, още по-малко еднозначен отговор , явявайки се фактологично обусловен от обстоятелствата по спора , а и от обстоятелства , твърдения за които е следвало да наведе именно ответника / при какви обстоятелства и по какъв начин действително е узнал за сделката / , но преди всичко опровергавайки факта на узнаване , чрез ползването на наетия имот , считано от сключването на договора, спрямо който момент е следвало да се противопостави незабавно, за да не би бил обвързан от договора , съгласно чл.301 ТЗ . Въведената във въпроса предпоставка – ползване чрез третото, сключило договора лице – не е надлежно релевирана в хода на производството , а и в съдържанието на въпроса е въведена неясно . Същото би било релевантно, ако се твърди усвояване приходите от обекта от ползващото го трето лице, т.е. неполучаван от ответника приход от обекта и за периода от сключването на сделката до процесния период, в който непълното плащане се твърди на основание нищожността на сделката, а частично извършеното – с основание обезщетение за продължаващото ползване на обекта . Довод свързан с ползващото лице не е въведен изобщо в процеса , а счетоводното отразяване на извършваните , считано от сключването на договора , разплащания в полза на ищеца , до процесните наемни периоди – февруари – март 2011 год., не е било обект на изследване в производството . Поради това и решаващият мотив на въззивния съд е свързан единствено със съобразения факт на ползването на наетия обект , като достатъчен да се приеме узнаване за сключването на сделката , доколкото ползването от името и за сметка на ответника не се явява оспорено .Воденето на електронно счетоводство и извършвано разплащане по електронен път изобщо не е коментирано от въззивния съд . То би било релевантно за периода преди процесния , каквито доказателства за начина на осчетоводяване и извършване на разплащанията , не са събирани . Дори въпросът за приложимостта на чл.301 ТЗ при електронно водено счетоводство и разплащане по електронен път да би бил релевантен и покриващ общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК , касаторът не е обосновал допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Не се установяват предпоставките за твърдяната необходимост от осъвременяване на съществуващата практика по приложението на чл.301 ТЗ , с оглед спецификата на налагащите се в организацията на търговската дейност електронно счетоводство и разплащане по електронен път , т.е. с оглед развитието в обществените отношения . И в двата случая – водено на хартиен носител и електронно водено счетоводство – фактическите действия обичайно се осъществяват от лице, различно от управителя и представляващ търговеца , като и в настоящия случай упражняването на контрол относно основанието на счетоводните записвания и тяхната редовност , както и относно основанието на извършваните разплащания е еднакво достъпен за представляващия търговеца управител . Непротиворечивата съдебна практика по приложението на чл.301 ТЗ ,в случай на счетоводно отразяване платежни документи по твърдяната за нищожна сделка , в счетоводството на оспорващата страна , изхожда от дължимата грижа на добрия търговец за собствените му работи / чл. 302 ТЗ / . За периода на реално ползване на обекта наемателят извлича и съответни ползи / приходи /, предмет на отчитане с годишния финансов отчет , подлежащ на изрично приемане / чл. 147 ал. вр. с чл. 137 ал.1 т. 3 ТЗ , предвид правно-организационната форма на ответника – Е. / . Това обуславя и релевантността на факта на ползването , съобразена от въззивния съд . В аспект на същото касаторът не е поставил материалноправен или процесуалноправен въпрос .
Водим от горното, Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 220 / 07.06.2012 год. по т.д.№ 240 / 2012 год. на Окръжен съд Стара Загора.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :