1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
гр.София, 24.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 205/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Х. Г. и Л. Х. Х. (правоприемници на починалата в хода на производството ищца Б. П. Х.) с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1761 от 18.07.2017 г. по гр.д.№ 968/ 2017 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 4551/ 2015 г. и по този начин са отхвърлени предявените против „К. Б, Е. е. К.” **, [населено място], искове, квалифицирани по чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата 50 000 лв (частичен иск от вземане в общ размер 80 000 лв) – обезщетение за неимуществени вреди и 1 747,14 лв – обезщетение за имуществени вреди със законната лихва от 06.08.2014 г. до окончателното им изплащане.
Касаторите повдигат като основание за допускане на касационното обжалване следните (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. ОСГТК, ВКС) процесуалноправни въпроси: за допустимостта при предявен иск за обезщетяване на вреди от деликт при отсъствие на пряк свидетел противоправното поведение да се приеме за пълно и главно доказано въз основа на твърденията на пострадалата страна и въз основа на свидетелски показания, възпроизвеждащи съобщеното им от тази страна; за задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства по делото поотделно и в съвкупност и да изложи мотиви кои от тях са относими и защо кредитира някои доказателства, а отхвърля други; за допустимостта определено от първоинстанционния съд възнаграждение за защита от юрисконсулт по чл.78 ал.8 ГПК да бъде намалено от въззивния съд при обжалването на първоинстанционния акт с оглед измененията в ГПК ДВ бр.8/ 2017 г. Считат, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд или че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна „К. Б. Е. е. К.” **, [населено място], оспорва жалбата. Счита, че поставените въпроси от ищците са по правилността на обжалваното решение, а не са основание за допускането му до касационен контрол. Излага и съображения, че въпросите не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, както и че не са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел за установено, че на 06.08.2014 г. Б. Х. (чиито наследници по закон са ищците) се намирала в магазин на [улица] в [населено място], стопанисван от ответното дружество. При дегустация на хранителен продукт паднала и получила тежко счупване на лявата бедрена кост. В момента на падането била сама, синът й, Л. Х., който също бил в магазина, в този момент не се намирал в близост до нея. Съдът посочил, че причината за падането не е установена от доказателствата по делото, но тя не се дължи на замърсяване на пода в магазина, който е бил чист. При тези фактически установявания от правна страна извел, че за ищците не е възникнало правото да претендират обезщетение за вреди от непозволено увреждане, тъй като не е доказано противоправно действие на служителите на ответното дружество. Като такова се претендира непочистване на пода от мазна субстанция, но това не е установено като факт по делото. Съдът посочил, че отчита противоречията в свидетелските показания, но и при този анализ не може (по метода на изключването) да установи, че причина за падането на майката на ищците е непочистен под на магазина. Поради липсата на противоправно бездействие на служителите на ответното дружество, исковете са приети за неоснователни, без оглед наличието или липсата на другите елементи от фактическия състав по чл.45 ал.1 ЗЗД.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, поставеният от жалбоподателите процесуалноправен въпрос за допустимостта определено възнаграждение за защита от юрисконсулт от първата инстанция по чл.78 ал.8 ГПК да бъде намалено от въззивния съд при обжалване на първоинстанционния акт с оглед измененията в ГПК ДВ бр.8/ 2017 г., не обуславя обжалваното решение. Съдът по същество не е разрешил този въпрос, защото не е бил валидно сезиран с него. Съгласно чл.269 ГПК, освен за валидността и допустимостта на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен в произнасянето си от посоченото в жалбата. Той не може да обсъжда правилността на обжалваното решение по въпроси, които не са поставени от въззивника, а във въззивната жалба на Г. Г. и Л. Х. не са изложени доводи във връзка с размера на присъденото на ответника възнаграждение за юрисконсултска защита. Поради това ограничената в правомощията си от разпоредбата на чл.269 изр.2 ГПК въззивна инстанция не е разрешавала въпрос кой закон е приложим при определянето на този размер.
Останалите процесуалноправни въпроси, поставени от касаторите, са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По разрешаването им има установена практика, която е съобразена при постановяване на обжалваното решение. Всяка страна носи доказателствена тежест за положителните факти, от които тя извлича изгодни за себе си правни последици. За тези факти тя трябва да проведе пълно доказване, което означава представените от нея доказателства да формират сигурна убеденост за осъществяване на фактите (решение № 127/ 12.12.2017 г. по т.д.№ 60365/ 2016 г., І г.о.). Когато правнорелевантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти (присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантните, узнали са правнорелевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др.), както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си (решение № 800/ 22.03.2011 г. по гр.д.№ 776/ 2009 г., IV г.о.). Свидетел не може да бъде лице, което същевременно е и страна по делото. Едновременното съществуване на тези две качества – на страна и свидетел са несъвместими, освен ако страната е разпитана преди да придобие това качество или ако е разпитана след като производството по отношение на нея е прекратено (решение № 184/ 15.07. 2013 г. по гр. д. № 633/ 2012 г., ІV г.о.). Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени (решение № 27/ 02.02.2015 г. по гр.д.N 4265/ 2014 г., ІV г.о.). При постановяване на акта си въззивният съд е съобразил така установената практика, а дали резултатът от неговия доказателствен анализ е правилен, в производството по чл.288 ГПК не може да бъде проверявано.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1761 от 18.07.2017 г. по гр.д.№ 968/ 2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: