2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
гр. София, 24.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4779 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. С. против решение №232/12.09.2018 г., постановено по гр.д.№ 488/2017 г. от състав на АС – Велико Търново.
Ответникът не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Производството по делото е спряно с определение №74/20.02.2019 г., до приключване на производството по т.д.№3/2016 г. по описа на ОСГТК на ВКС. По тълкувателното дело е прието тълкувателно решение, поради което производството по настоящото дело следва да бъде възобновено.
С обжалваното решение, съдът е приел, че съгласно чл. 298, ал.1 ГПК съдебното решение влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание, т.е. за заявеното искане от ищеца и срещу ответника на заявеното основание. Обективните предели на силата на пресъдено нещо са очертани от белезите, индивидуализиращи спорното право – основание и петитум на иска. От своя страна петитума на иска определя вида и размера на търсената защита, което означава, че силата на пресъдено нещо обхваща и повдигнатия за разрешаване предмет на спора, като превръща спорното положение в безспорно и налага съдебно установеното положение да бъде зачетено при бъдещи спорове. Въз основа на горното, съдът е приел, че решението по частичния иск формира сила на пресъдено нещо по отношение на съдебно признатото и предявено за признаване право, в т.ч. и неговия размер, като за размера на вземането, над заявения и признат такъв по частичния иск, сила на пресъдено нещо не се формира. Посочено е, че предмет на силата на пресъдено нещо не е само субективното материално право, откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на който то се претендира, като в основанието на иска се включват всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право. В конкретния казус съдът е приел, че това са фактите относно получаването от ответника на сумите, с които претендира че ответникът се е обогатил неоснователно, че договорът за съвместна дейност е прекратен, тъй като такава дейност не е била осъществена. Тези установени с влязлото в сила решение по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право, които го индивидуалиризрат, се ползват със сила на пресъдено нещо и съдът е приел, че следва да се зачетат по иска, предмет на настоящото производство.
В изложението на касационните основания се поставя въпрос, ползува ли се решение по предявен частичен иск със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг исков процес за разликата до заявения пълен размер на вземането, произтичащо от същото право.
Тълкувателно решение № по т.д.№3/2016 г. на ОСГТК дава отговор на поставения правен въпрос, а именно: решение по уважен частичен иск се ползува със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг исков процес иск за горницата, произтичаща от същото право. Този отговор на правния въпрос е даден и от въззивния съд с обжалваното решение, поради което не е налице соченото касационно основание, доколкото решението на съда е съобразено с тълкуването, дадено с тълкувателно решение и представляващо задължителна съдебна практика.
Поставя се и правен въпрос, предявяването на иска като частичен има ли за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането. Въззивният съд не се е произнесъл по въпрос за погасителна давност на вземането, тъй като този въпрос, видно от данните по делото не е въведен от ответника. Възражение за погасяване на вземането по давност не е превано в рамките на законоустановените срокове за това и така поставения правен въпрос е неотносим към производството.
Поставя се правен въпрос, свързан с възможността да се доказва облигационна връзка с косвени доказателства, като с оглед отговора на правния въпрос, ползува ли се решение по предявен частичен иск със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг исков процес за разликата до заявения пълен размер на вземането, произтичащо от същото право, този въпрос е неотносим към спора, доколкото решаващите изводи на съда за установяването със сила на пресъдено нещо на правопораждащите факти са съобразени с възприетото от ВКС с цитираното по-горе тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС.
Сочи се и основанието по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност на решението, като основание да допускане до касационно обжалване.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
В случая, обосновката на очевидната неправилност се свързва с недоказването на облигационно правоотношение между страните, отговора на който въпрос е даден по-горе, при отговорите на правните въпроси, поставени от касатора.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№ 4779/2018 г. по описа на ВКС, ІV гр.отд.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №232/12.09.2018 г., постановено по гр.д.№ 488/2017 г. от състав на АС – Велико Търново.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.