2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
гр. София, 24.07.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1529 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 129 от 11.04.2017г., постановено по ч. т. д. № 169/2017г. от Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 23 от 12.01.2017г. по т.д. № 43/2016г. на Окръжен съд – Стара Загора за връщане на подадената от страната въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, поради невнасяне на държавната такса по нея.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и иска отмяната му по съображения, подробно изложени в жалбата.
Ответникът по частната жалба не депозира отговор по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че в дадения от съда срок, не е отстранен порокът на въззивната жалба – невнасяне на таксата по нея. Изложени са съображения, че връчването на съобщението с указанията на съда относно нередовността на жалбата е извършено надлежно при условията на чл.50, ал.3 ГПК на В. Г. – деловодство. Счетено е, че отразяването „Деловодство” удостоверява длъжност на получателя- деловодител, като деловодството на юридическото лице е организационно административната единица, която се занимава с административна работа. Допълнително е аргументирано, че предвиденият в чл.50, ал.3 ГПК начин на връчване е на „всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеми.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
В изложението към частната касационна жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по значимия за изхода на спора правен въпрос за приложението на чл.50, ал.3 ГПК, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото във връзка с дефиниране на термина „канцелария”.
Формулираният въпрос е обуславящ изхода на спора, но доколкото обжалваният акт е постановен в съответствие със задължителната практика на ВКС -Решение № 56/ 17.06.2014г. по т.д. № 2705/ 2013г. на ВКС, I ТО и определение № 22/ 17.01.2012г. по ч.т.д. № 886/ 2011г. на I ТО на ВКС. и не са налице промени в законодателството или обществените отношения, налагащи промяна на тълкуването на разпоредбата на чл.50, ал.3 ГПК, не е налице релевирания допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което касационното обжалване не може да бъде допуснато. Лице, заемащо длъжност в деловодството на юридическото лице, като осъществяващо административни функции, се явява част от канцеларията на юридическото лице.
Предвид горното, настоящият състав приема, че в случая не са налице изискванията на закона за достъп до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 129 от 11.04.2017г., постановено по ч. т. д. № 169/2017г. от Апелативен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.