5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
София, 25.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 1754 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 3701/27.ІІІ.2014 г., подадена от [фирма]-София против определение № 519/6.ІІІ.2014 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в по гр. дело № 2694/2013 г., с което е била оставена без уважение молбата на този търговец с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК за изменение на постановеното по това дело въззивно решение № 43/14.І.2014 г. в частта му за разноските: посредством присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 4 300 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Оплакванията на застрахователя частен жалбоподател са за необоснованост и постановяване на атакуваното определение при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който исканото изменение на въззивното решение в частта му за разноските да се уважи, като в полза на д-вото бъде присъдено дължимото юрисконсултско възнаграждение.
По реда на чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по частната жалба В. Мих. К. от [населено място] писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното определение по чл. 248 ГПК, претендирайки за потвърждаването му, доколкото осъщественото от юрисконсулт на търговеца частен жалбоподател процесуално представителство пред САС било ограничено само до изготвянето на писмен отговор по въззивната жалба (съгласно чл. 263, ал. 1 ГПК).
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 248, ал. 2 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата частна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е частично основателна.
За да отхвърли искането на застрахователя за изменение на въззивното решение в частта му за разноските – посредством допълнително присъждане на сума в размер на 4 300 лв. като дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение, САС е приел, че в случая „по аналогия следва на намери приложение правилото на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения” /в редакцията на този текст до последното негово изменение /ДВ, бр. 28 от 28.ІІІ.2014 г./. Въпросната разпоредба гласи, че за изготвяне на въззивна жалба „без явяване в съдебно заседание”, възнаграждението е в размер ? от това по чл. 7 от Наредбата, но не по-малко от 150 лева.
В процесния случай пресмятането на минималното дължимо възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от същия подзаконов нормативен акт, т.е. при наличието на материален интерес, надхвърлящ 10 000 лв. – след като двата обективно кумулативно съединени преки иска срещу застрахователя настоящ частен жалбоподател са били отхвърлени в размер общо на 130 000 лева. (65 000 лв. + 65 000 лв.), възлиза на 2 287.50 лв. Правилно /обосновано и законосъобразно/ САС е приел, че правилото на чл. 9, ал. 1 от наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да намери приложение по аналогия и към хипотеза, в която осъществено от юрисконсулт процесуално представителство не е включвало явяването му в съдебно заседание, а е било ограничено само до изготвянето на писмен отговор по въззивна жалба по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. Минимално в случая се явява юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 287.50 лв., но не и такова в размер на 150 лв., каквото САС е присъдил с решението си по спора. Последното важи единствено в хипотеза, когато пресмятането по чл. 7 от Наредбата има за свой резултат сума в размер по-нисък от 150 лв. /напр. в случаите по т. 1 на чл. 7, ал. 2 от Наредбата/.
С оглед всичко изложено дължимото на [фирма]-София на основание чл. 278, ал. 3 и 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение ще следва в случая да се завиши със сума в размер на 2 137.50 лв. (две хиляди сто тридесет и седем лева и петдесет стотинки). Съответно в отхвърлителната му част – като правилно /обосновано и законосъобразно/ – атакуваното определение на САС, постановено по реда на чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 519 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 6.ІІІ.2014 г., постановено по гр. дело № 2694/2013 г. в частта му за разликата от 150 лв. до 2 287.50 лв. (две хиляди двеста осемдесет и седем лева и петдесет стотинки), КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА решение № 43/14.І.2014 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, постановено по гр. дело № 2694/2013 г. В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗНОСКИТЕ, КАТО О С Ъ Ж Д А В. М. К., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], същия със съдебен адрес в [населено място], [улица], ІV-и полуетаж, офис № 4-чрез адв. Н. Д. от САК – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 и 8 ГПК – да заплати на [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], допълнително СУМА в размер на 2 137.50 лв. (две хиляди сто тридесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение за изготвянето на отговор по въззивна жалба.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 519 на САС, ГК, 4-и с-в, от 6.ІІІ.2014 г., постановено по гр. дело № 2694/2013 г. В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 1754/2014 г.