О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
гр. София 26.06.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 07 юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 445 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника [фирма] М./заличен на осн.пар.5, ал.1ПЗР на ЗТР от 01.01.2012 г./, респ.А. П. Ц., чрез адв.Д.В. против решение от 05.03.2012 г. по в.гр.дело № 326/2011 г. на Монтанския окръжен съд, с което е оставена без уважение претенцията на жалбоподателя по чл.72,ал.1 ЗС за подобрения, предявена чрез възражение по чл.72,ал.3 ЗС за признаване право на задържане върху частта от имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място] от 107.30 кв.м. до заплащане от страна на И. Г. И. на стойността на подобрения и е оставено без разглеждане като процесуално недопустимо възражението на жалбоподателя за присъждане на основание чл.59 ЗЗД на стойността на направени подобрения върху имот с посочения идентификатор по кадастралната карта на [населено място].
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуални правила.
В изложението към касационната жалба са формулирани въпросите:1. собственикът на постройките, изградени в недвижим имот, който е бил държавен или общински по време на извършването им и са имали режим по чл.120 ППЗТСУ/отм./, но след това са били узаконени и са получили утвърден градоустройствен статут, след уважаването на иска по чл.108 ЗС могат ли да искат определяне стойността им като добросъвестни подобрители, заедно с право на задържане до изплащането им от ищеца по уважения ревандикационен иск – решен в противоречие с практиката на ВКС – ППВС№ 6/74 г. на ВС, 2. дали само ползвателите на земеделски земи по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ или и тези на които законно е било разрешено изграждането на постройки при режим на чл.120 ППЗТСУ/отм./ в държавните или общински земи и след като за тях е бил признат градоустройствен статут означаващ узаконяването им имат качеството на добросъвестни подобрители след възстановяване собствеността по ЗСПЗЗ на включените в урбанизираните територии на населените места земеделски земи, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата И. Г. И., чрез адв.Л. Г. и адв.Н. Д. в писмен отговор е изразил становище за недопустимост на касационната жалба, съответно за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
От фактическа страна въззивният съд е приел, че решението по делото е влязло в сила в частта, с която е признато за установено по отношение на [фирма] – М., че ищецът И. Г. И. е собственик на поземлен имот № * по кадастралната карта на [населено място], одобрена през 2006 г. с площ от 274 кв.м. със стар идентификатор парцел * в кв.*, ответникът е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на 107.30 кв.м. от този имот върху която част е изградена постройка с прилежащ терен, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца И. Г. И. обезщетение по чл.59 ЗЗД за неоснователно ползване на собствения му имот в размер на 1464 лв.
Прието е, че жалбоподателят-ответник е предявил при условие, че искът срещу него бъде уважен на осн.чл.72,ал.1 и 3 ЗС претенция за подобрения, направена под формата на възражение за признаване право на задържане на вещта до заплащане от страна на ищеца на сумата, представляващи подобренията, които е направил в имота.
Въззивният съд е взел предвид частта от решението по предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС, което е влязло в сила, както и отменителното решение от 21.10.2011 г. по гр.дело № 1172/2010 г. на ВКС I г.о. и е приел, че разпоредбите на чл.72,ал.1 и ал.3 ЗС не намират приложение в отношенията между страните, тъй като ответникът не е владелец, а държател на имота. Съдът е взел предвид приетото с посоченото решение на ВКС, че отношенията между страните досежно извършените от жалбоподателя-ответник по иска подобрения следва да се уредят по реда на чл.59 ЗЗД. Направил е извода, че с влязло в сила решение качеството на ответника като държател е определено в отношенията между страните, а не в отношенията на ответника и трето, неучастващо по делото лице – [община].
Прието е, че ответникът е построил временна постройка по реда на чл. 120, ал. 4 ППЗПСУ/отм./ в терен, за който твърди, че е общинска собственост. Според въззивния съд по делото не е установено този терен да е бил общинска собственост, за да се преценява наличието на предпоставките на пар.50а ПЗР на З./отм./.
Съдът е приел, че правата по чл.72 ЗС, претендирани от жалбоподателя-ответник за подобрения, направени под формата на възражение за признаване право на задържане до заплащане стойността на подобренията се признават на добросъвестния владелец. В случая ответникът е имал разрешения за изграждане на временна постройка и не е имал учредено право на строеж. Като държател съдът е приел, че ответникът не може да се ползва от правата по чл.72 ЗС, тъй като земеделският имот не му е предоставен за ползване възоснова на актовете по пар.4 ПЗР ЗСПЗЗ, за да се ползва от разпоредбата на пар.4в ПЗР на ЗСПЗЗ. Поради това е направил извода, че следва да се остави без уважение претенцията на жалбоподателя за подобрения, предявена чрез възражение за признаване право на задържане на частта от имота до заплащане на стойността на подобренията.
Относно претенцията по чл.59 ЗЗД съдът е приел, че не следва да се произнася, тъй като не е заявена чрез предявяване на насрещен иск от ответника в производството по делото. Прието е, че правата могат да бъдат упражнени не чрез възражение, а чрез насрещен иск с оглед качеството на ответника като държател на имота. Тъй като не е предявен такъв иск съдът е приел, че тази претенция следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т. 1 ГПК по първия правен въпрос, поставен в изложението. Така както е формулиран въпросът същият не е разрешаван от въззивния съд и не е обусловил правните му изводи. Както се посочи по-горе съдът е приел за неустановено теренът, върху който е изградена временната постройка от жалбоподателя-ответник по реда на чл.120,ал.4 ППЗТСУ/отм./ да е общинска собственост към момента на изграждането й. От този факт е изведен и изводът, че въпросът за статута на постройката е неотносим към иска за собственост. Следователно правният въпрос е поставен от жалбоподателя възоснова на факти, които не са установени по делото, поради което и съдът не го е разрешавал. От тук следва изводът, че поставения въпрос от жалбоподателя не е такъв по смисъла на тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – правният въпрос не е включен в предмета на спора и не е обусловил правните изводи на съда. Поради това не следва да се обсъжда наличието на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не следва да се допусне касационно обжалване по втория правен въпрос, поставен от жалбоподателя. Въпросът е формулиран както следва – дали само ползвателите на земеделски земи по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ или и тези на които законно е било разрешено изграждането на постройки при режим на чл.120 ППЗТСУ/отм./ в държавните или общински земи и след като за тях е бил признат градоустройствен статут означаващ узаконяването им имат качеството на добросъвестни подобрители след възстановяване собствеността по ЗСПЗЗ на включените в урбанизираните територии на населените места земеделски земи, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – чл.280,ал.1,т.3 ГПК. С постановеното решение № 325/21.10.2011 г. по гр. дело № 1172/2010 на ВКС I г.о., с което съдът се е произнесъл по предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС и е отменил решението на въззивния съд по възражението на жалбоподателя по чл.72,ал.1 и ал. 3 ЗС е разрешен този въпрос. Прието е, че в пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ законодателят е уредил взаимоотношенията между възстановени собственици на земеделски земи и ползватели, на които възоснова на актове на Президиума на Народното събрание на Държавния съвет или Министерския съвет е предоставена за ползване земя, принадлежала на бившите собственици. Прието е, че лицата, извършили подобрения в имота, който подлежи на възстановяване имат правата на добросъвестни владелци по смисъла на чл.72 ЗС, но само ако са направени до 01.03.1991 г. Според даденото разрешение разпоредбата не се отнася за лица, които не са ползватели на имот възоснова на някой от актовете, посочени в пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ. С влязлото в сила решение е прието, че на жалбоподателя не е предоставено ползването на процесния имот възоснова на актовете по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ и поради това за него е неприложима разпоредбата на пар.4в ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази част решението е влязло в сила. На това основание съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по този правен въпрос.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установяват сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Монтанския окръжен съд.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата И. Г. И. следва да се присъди сумата 360 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 05.03.2012 г. по в.гр.дело № 326/2011 г. на Монтанския окръжен съд по касационна жалба вх. № А-385/09.04.2012 г., подадена от ответника [фирма] [населено място]/заличен на осн.пар.5, ал.1ПЗР на ЗТР от 01.01.2012 г./, респ. от А. П. Ц. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез адв.Д.В..
Осъжда А. П. Ц. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на И. Г. И.,[жк], [жилищен адрес] сумата 360 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: