О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
София, 26.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4573/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 31 от 23.03.2016 г. по в.гр.д. № 325/2015 г. на Бургаския апелативен съд е потвърдено решение № 270 от 03.07.2015 г. по гр.д. № 672/2015 г. на Окръжен съд- Бургас, с което е признато за установено по отношение на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], че А. М. М., И. С. С., Щ. П. Л., О. А. К., М. А. Д., А. Г. К., Е. Г. К., Д. С. Л., З. С. Г., С. С. С., Г. М. М. и С. М. К. са собственици на 3 876 кв.м от поземлен имот с идентификатор 57491.505.110 по КККР на [населено място], от които по действащия план на [населено място] от 1988 г. 1114 кв.м попадат в УПИ І- ОКС, а 2 762 кв.м- в УПИ ІІ – ОТП, изобразени графично със зелен щрих на скица- приложение № 5 към заключението на СТЕ от 30.09.2013 г., и ответното дружество е осъдено да предаде на ищците владението върху този имот.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба, подадена от [фирма] чрез упълномощения процесуален представител на дружеството адв. Л. Ц.. В касационната жалба са наведени доводи за недопустимост на обжалвания съдебен акт като постановен по нередовна искова молба. Касаторът твърди, че недвижимият имот, предмет на иска по чл. 108 ЗС, не е бил надлежно индивидуализиран с посочване на точното му местоположение и граници; че такъв поземлен имот не съществува като самостоятелна кадастрална единица, поради което и искът за ревандикацията му е недопустим. На следващо място поддържа, че ищците не са активно легитимирани да предявят иска за собственост, тъй като те са наследници на братя М., П., О. и С. Г. М., а се позовават на договор за доброволна делба от 1939 г., извършена между други лица – братя М., П., О. и С. Г. М.. Изложени са и доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с обсъждането на събраните по делото доказателства и мотивирането на съдебния акт, нарушение на материалния закон и необоснованост.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК по следните правни въпроси: 1/Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички изложени от страните възражения, съответно да изложи мотиви, от които да е видно на какво основание приема възраженията за основателни или неоснователни. 2/ Разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивния съд от задължението му да извърши собствена мотивираща дейност и повторна преценка на възраженията и доказателствата по делото в качеството му на инстанция по същество. 3/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им. 4/ Следва ли правните изводи, съдържащи се в мотивите на съдебното решение, да са мотивирани и обосновани или е достатъчно да се декларират. 5/ При осъществяване на решаващата си дейност следва ли съдът да спази правилата на формалната и правната логика, т.е. фактическите му констатации и правните му изводи да са обосновани. Твърди, че тези въпроси, които са обусловили крайния резултат по делото, са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и са разрешавани противоречиво от съдилищата.
В писмен отговор ответниците по касация изразяват становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищците по делото са наследници на братя М., П., О. и С. М.. По силата на договор от 1939 г. за доброволна делба на наследство, останало от Г. С. М., те са придобили в съсобственост солници и изпарители в землището на [населено място], м. „Св. Г.” и м. С.”, които са били одържавени от тях през 1947 г. по реда на ЗНЧИМП. По делото е представен План на солниците на Г. М., одобрен от Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството през 1938 г., в който са отразени броят и площта на съоръженията. Съпоставяйки този план с кадастралния план на [населено място] от 1954 г., вещото лице е установило, че одържавеният имот е идентичен с имоти пл.№ 985 и 987, записани в разписния лист към него на Г. М.. По следващия план от 1968 г. имоти пл.№ 985 и 987 попадат в границите на парцел І- за ОКС и парцел ІІ- за ОТП в кв. 112 и частично в парцел І- за промкомбинат в кв. 113. По кадастрален план от 1986 г. бивш имот пл.№ 985 и пл.№ 987 са в границите на няколко имота, единият от които е имот пл.№ 1458, записан на [фирма], който включва 2676 кв.м от имот пл.№ 985 и 1122 кв.м от имот пл.№ 987. По действащия регулационен план на [населено място] от 1988 г. бивши имоти пл.№ 985 и 987 попадат в УПИ І-за ОКС и УПИ ІІ- за ОТП в кв. 112 и в УПИ V-1464 за ДСО ” М.” в кв. 112 а, както и в уличната регулация между двата квартала. По кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени през 2009 г., имотите попадат в границите на ПИ с идентификатор 57491.505.40, целият с площ 11 929 кв.м. Към момента на изготвяне на съдебно-техническата експертиза ПИ 57491.505.40 е бил разделен на три новообразувани имота, като бившите солници на Г. М. попадат с площ 3 876 кв.м в ПИ с идентификатор съответно 57491.505.110, целият с площ 6 745 кв.м, от които в УПИ І- ОКС влизат 1 114 кв.м, а в УПИ ІІ – ОТП – 2 762 кв.м. Вещото лице е установило, че върху имота има изградени постройки от сглобяеми метални конструкции, попълнени с тухлена зидария. Една от сградите представлява навес, а друга е полуразрушена-запазена е само едната й стена. За построяването им не са открити строителни книжа. Сградите са сглобяеми и за тях няма създаден траен градоустройствен статут.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че са били налице предпоставките на чл. 2 ЗВСОНИ за възстановяване на правото на собственост върху процесния имот – имотът е бил собственост на наследодателите на ищците; одържавен е на основание закон / ЗНЧИМП/, включен в приложното поле на цитираната норма; към момента на влизане в сила на реституционния закон съществува реално до размерите, в които е бил отчужден; бил е в патримониума на еднолично търговско дружество с държавно имущество / [фирма]/. Намерил е за неоснователно релевираното с въззивната жалба възражение на ответника за липса на една от предпоставките за реституция-имотът да съществува реално до размерите, в които е отчужден, като е посочил, че наличието в него на постройки, с временен статут, изградени без строителни книжа, не съставлява пречка за възстановяване на собствеността. За неоснователно е намерено и възражението на ответното дружество за нередовност на исковата молба, като е прието, че спорният имот е бил индивидуализиран съобразно актуалния му към предявяване на иска статут с посочване на идентификационния му номер по кадастралната карта на [населено място], а с допълнение към исковата молба – и с белезите по сега действащия план.
Наведените в касационната жалба доводи за недопустимост на въззивното решение като постановено по нередовна искова молба не намират опора в данните по делото. Дори да се приеме, че в исковата молба претендираната за ревандикация реална част от ПИ с идентификатор 57491.505.40 не е била надлежно индивидуализирана чрез словесно или графично описание на границите й, позволяващи определяне на точното й местоположение в границите на целия имот, то с подадената от ищците в съдебно заседание на 11.10.2013 г. уточнителна молба тази нередовност е преодоляна, а съгласно чл. 129, ал.5 ГПК исковата молба се счита редовна от момента на подаването й. Обстоятелството, че спорната част не е нанесена в кадастралната карта или ПУП като самостоятелен имот, не обосновава недопустимост на предявения иск. В правната доктрина и в съдебната практика няма колебание, че е допустим иск за ревандикация не само за цялата вещ, но и за реална или идеална част от нея, за която ищецът твърди, че се владее без основание от ответника. Обстоятелството дали ищците имат качеството на наследници на лицето, от което спорният имот е бил одържавен, е относим към основателността на предявения иск, а не към неговата допустимост. Отделен е въпросът дали само по различните наставки на фамилното име на наследодателите, с което фигурират в различните документи /М., М./, може да се съди, че се касае за различни лица, при наличието на достатъчно други лични данни, сочещи на идентичност – собствено и бащино име, родствена връзка и пр. С оглед на изложеното, няма основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение за проверка на неговата допустимост.
Основателно е искането за допускане на касационно обжалване по поставените процесуалноправни въпроси, които касаят задължението на въззивния съд да обсъди доводите и възраженията на страните в очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство. В случая въззивният съд е обсъдил и е дал отговор, макар и с лаконични мотиви, на част от наведените с въззивната жалба доводи за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение, но не е обсъдил заявеното с отговора на исковата молба и поддържано с въззивната жалба възражение за наличието на пречки по смисъла на § 6, ал. 1 ЗППДОбП/ отм./ за реално възстановяване на собствеността върху процесния имот. По този начин съдът е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, обективирана и в представените от касатора съдебни решения, според която въззивната инстанция дължи обсъждане на наведените своевременно от страните доводи и възражения, които са от значение за спорното право. Това обуславя наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 31 от 23.03.2016 г. по в.гр.д. № 325/2015 г. на Бургаския апелативен съд
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 406 лв. и в същия срок да представи доказателства за това.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: