4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
гр. София, 28.07.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 3198 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Б. П. и Х. Б. Ч. срещу определение № 1518/16.03.2016 г., постановено по частно въззивно гр. дело № 218/2016 г. на Благоевградския окръжен съд (БОС). С обжалваното въззивно определение е потвърдено разпореждане № 4849/20.10.2015 г. по гр. дело № 1216/2013 г. на Разложкия районен съд (Р.), с което е върната въззивна жалба с вх. № 7229/23.09.2015 г., подадена от жалбоподателите срещу решение № 3855/17.08.2015 г., постановено по същото първоинстанционно гр. дело.
Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд неправилно потвърдил разпореждането на първоинстанционния съд, тъй като последният не им дал ясни и точни указания за срока, в който да внесат държавната такса по въззивната жалба, за размера на таксата и за начина, по който да бъде отстранена тази нередовност, както и че въззивният съд не се произнесъл по тези оплаквания в подадената до него частна жалба.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] в отговора си поддържа, че касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като от страна на жалбоподателите не е формулиран правен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата; излагат се е и подробни съображения за неоснователност на жалбата.
Останалите двама ответници по частната касационна жалба [фирма] и [фирма] не са подали в срока за това отговори на жалбата.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. – от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Общите и допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК следва да са посочени ясно и точно и да са аргументирани от страна на частния жалбоподател. Това следва и от задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба или от самата жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания за това (ако такива са наведени от жалбоподателя).
В случая в изложението, инкорпорирано в частната касационна жалба, в самата жалба и в допълнението към нея от страна на жалбоподателите по никакъв начин не е ясно посочен и формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд, и който да представлява общо основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение по смисъла на чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК.
В пункт 1 от изложението на жалбоподателите се сочи, че в обжалваното определение окръжният съд е приел, че правилно е върната въззивната им жалба поради неотстраняване на допуснати нередовности, като се поддържа, че това е в противоречие с практиката на ВКС по чл. 274, ал. 2 от ГПК, изразена в определение № 117/15.02.2012 г. по ч. търг. дело № 996/2011 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС и определение № 260/26.05.2009 г. по ч. гр. дело № 97/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, в които се приема, че непосочването на данни относно срока за отстраняване на нередовността, размера на дължимата държавна такса и начина на представяне на доказателства за това, които не се съдържали в разпореждането на районния съд, а информация за срока липсвала и в съобщението, връчено по реда на чл. 51 от ГПК, не представлявали надлежно уведомяване на страната, като районният съд не съобразил това при издаването на разпореждане № 4849/20.10.2015 г., поради което въззивната инстанция следвало да го отмени като неправилно. В пункт 2 от изложението на жалбоподателите се сочи, че нормата на чл. 269, във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК изисква въззивният съд да се произнесе по оплакванията, наведени в жалбата срещу първоинстанционния съдебен акт, и се поддържа, че като не обсъдил в пълнота твърдението на жалбоподателите относно неяснота на съобщението за отстраняване на нередовностите, а е изложил мотиви относно непредставяне на вносната бележка в деловодството на администриращия съд, окръжният съд постановил съдебен акт в нарушение на задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Така представеното изложение на жалбоподателите очевидно не съдържа извеждане и ясна формулировка правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение. Поддържаните от жалбоподателите оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение, възпроизведени и в изложението им, не представляват основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, а представляват касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните обаче е недопустимо да бъдат обсъждани във връзка с предпоставките за допускане на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3, във вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК. Те биха подлежали на обсъждане от касационната съдебна инстанция, едва и само ако се допусне касационното обжалване на определението на въззивния, т.е. – ако са надлежно наведени и ако обективно са налице едно или повече общи и допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Отделно от горното, по делото е установено (листове 397 и 398 от първоинстанционното дело), че на 08.10.2015 г. на жалбоподателите – чрез процесуалния им пълномощник по делото адв. П. Щ., е връчено писмено съобщение, съдържащо указания на съда в едноседмичен срок от получаване на същото да внесат държавна такса в размер 100 лв. по сметка на БОС и да представят бордерото в регистратурата на Р., като в противен случай въззивната им жалба ще бъде върната, както и че жалбоподателите са представили вносната бележка в съда едва на 28.12.2015 г. При тези данни по делото, обжалваното въззивно определение по никакъв начин не е постановено в противоречие, а напротив – изцяло е съобразено с константната практика на ВКС, включително – посочената от жалбоподателите.
От изложеното следва, че тъй като не е налице основание по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на въззивния съд, то не следва да се допуска.
Предвид крайния изход на спора по делото, на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК жалбоподателите-ищци дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното [фирма], претендираните и направени от последното разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защитата в настоящото частно касационно производство, а именно – сумата 600 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 1518/16.03.2016 г., постановено по частно въззивно гр. дело № 218/2016 г. на Благоевградския окръжен съд;
ОСЪЖДА С. Б. П. и Х. Б. Ч. да заплатят на [фирма] сумата 600 лв. (шестстотин лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.