О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
гр.София, 04.08.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №169 по описа за 2010 год.
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. К. А. от гр. Г., срещу определението от 22.01.2010г. по в.ч.гр.д. №1197/2009г. на Великотърновски окръжен съд, с което е оставено в сила разпореждане от 19.06.2007г. по гр.д. №1610/2006г. на Горнооряховски районен съд за връщане въззивната жалба на М. К. А. срещу постановеното по делото решение.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу обжалваемо определение, съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Въззивният съд е оставил в сила разпореждането на проверяващия редовността на въззивната жалба първоинстанционен съд, за връщане на въззивната жалба поради неизпълнение на указанията на съда за внасяне на дължимата държавна такса за въззивното обжалване и представяне на доказателства за това по делото в седмодневен срок от съобщението.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи основание за допускането на касационното обжалване на въззивното определение по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Счита, че двете инстанции са се произнесли противоречиво, а също, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото е въпросът: представлява ли неотстраняване на нередовността на жалбата непредставянето по делото на документ за внесената държавна такса в указания от съда срок. Противоречиво разрешаване на въпроса от инстанциите по делото не представлява противоречива практика по смисъла на чл.280, ал.1,т.2 ГПК, а отделно, в случая няма такова противоречие. Не може да се приеме, че е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разпоредбата на чл.200, ал.1, б.”б” ГПК/отм./, във връзка с чл. 199, ал. 1, б. „в“ ГПК/отм./, е ясна и по приложението й има установена съдебна практика, изразена в определение №147 от 25.05.2000г. по гр. д. № 49/2000г. на ВКС, 5-членен с-в, че подадената жалба се връща, ако в дадения от съда срок не се представи документ за внесена държавна такса, макар внасянето да е станало в срок. Вносният документ за държавна такса, представлява задължително приложение към жалбата – чл. 199, ал. 1, б. „в“ ГПК/отм./ . В изпълнение разпоредбата на чл.199, ал.3 ГПК и съобразно константната съдебна практика, първоинстанционният съд, проверяващ редовността на въззивната жалба, е указал на жалбоподателката, че освен внасянето на таксата, следва да представи и вносен документ в определен срок, което тя не е изпълнила и жалбата е върната.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 22.01.2010г. по в.ч.гр.д. №1197/2009г. на Великотърновски окръжен съд, по частна касационна жалба на М. К. А..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: