О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
София, 05. 07. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3505 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №6713/17.10.12г. по гр.д.№2814/09г. на Софийски градски съд е оставено в сила решение №194 от 19.01.09г. по гр.д.№9004/2008г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от А. П. Б. /починала в хода на процеса и заместена от синовете си В. Б. и Л. Б./ против Л. З. К. иск по чл.108 от ЗС за предаване владението на апартамент №90, находящ се в сградата на ЖСК „Български художник”.
Въззивният съд е приел, че ищцата А. Б. е сключила с [фирма] договор от 05.02.1995г. за изграждане и продажба на готов строителен продукт, представляващ процесния апартамент. С протокол от 30.07.1995г. дружеството и е предало ключовете на апартамента. Същевременно с договор от 18.01.1995г. за същия апартамент е сключен договор за изграждане и продажба на готов строителен продукт между В. Б. и [фирма]. По този договор ключовете от апартамента са предадени на 29.09.2009г. Прието е, че с влязло в сила решение по гр.д.№5056/99г. на СРС е уважен предявеният от Л. З. К. срещу В. Б. иск по чл.38а ЗЖСК. Въз основа на изпълнителен лист от 06.08.2004г. Линка К. е въведена във владение на апартамента на 13.06.2006г. Впоследствие въводът във владение е отменен и изпълнителното производство – прекратено. С констативен нотариален акт №127/2008г. А. Б., В. Б. и Л. Б. са признати за собственици на процесния апартамент.
Като е обсъдил противоречивите свидетелски показания за периода на владение на процесния апартамент от първоначалната ищца, въззивният съд е достигнал до извод, че тя не е могла да го придобие по давност, тъй като владението не е било в десетгодишния срок по чл.79, ал.1 ЗС. Датата на протокола, с който фактическата власт е предоставена на ищцата от строителя [фирма], е оспорена. Нейната достоверност не е доказана по реда на чл.145 ГПК. Не е доказан по категоричен начин и крайният момент на владението. През 2006г. е проведен въвод във владение срещу В. Б., а не срещу А.. На В. също е било предоставено владение на апартамента с протокол от строителя, именно той е извършвал и ремонтите в апартамента, срещу него е било проведено производство по чл.38а ЗЖСК и е образувано изпълнително производство, по което през 2006г. е проведен въвод във владение. Не се установява дали А. е упражнявала фактическа власт върху апартамента за себе си или за сина си, т.е. не е установено намерението и за своене.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от В. Б.. Той счита, че ответницата Л. К. не е трето лице по смисъла на чл.145, ал.1 ГПК /отм./ и спрямо нея двата протокола за предаване на владението на апартамента имат достоверна дата. Неправилен бил и изводът на съда, че е оборена материалната доказателствена сила на констативния нотариален акт, с който първоначалната ищца и синовете и се легитимират като собственици на спорния апартамент. Недоказано било и основанието на ответницата да владее спорния имот.
В изложението към жалбата се поставя въпросът дали ответницата е от категорията на тези трети, неучастващи в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от антидатирането на някой от документите. По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение №235/04.06.2010г. по гр.д.№1765/10г. на ВКС, ІІ ГО и определение №874 от 07.10.11г. по гр.д.№722/11г. на ВКС. Противоречиво бил разрешаван и въпросът може ли да се придобива по давност обект на правото на собственост, построен от ЖСК, от членовете и от трети лица, както и какви са правата на член кооператорите, дадени с иска по чл.38а ЗЖСК и как трябва да се удостовери качеството на член кооператор в ЖСК и как се става член кооператор при условие, че няма свободно жилище.
Ответникът в производството Линка З. К. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускането и до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Първият въпрос е относим към спора по делото и по него въззивното решение противоречи на посочената практика на ВКС. Това обаче не е достатъчно за допускане на касационно обжалване. Решаващите мотиви на въззивния съд не са изградени единствено върху извода, че протоколът от 30.07.1995г. няма обвързваща достоверна дата по отношение на ответницата. За да приеме, че констатациите на нотариалния акт по обстоятелствена проверка са опровергани и че първоначалната ищца не е доказала придобивното си основание, въззивният съд е изхождал и от всички други обстоятелства по делото. Не без значение е и обстоятелството, че в случая владението, което е осъществявала първоначалната ищца, е останало скрито за ответницата – т.е. не е налице един от признаците на владението. Това е така, тъй като през същия период, през който А. Б. е упражнявала фактическа власт върху апартамента, ответницата не е бездействала, а е водила иск по чл.38а ЗЖСК срещу В. Б., който в този процес не е отрекъл факта на осъществяването от него владение, напротив, позовал се е на собствения си протокол за въвод във владение от 29.09.2009г. Тук трябва да се имат предвид и данните по делото, че през определен период от време достъпът до спорния апартамент е бил ограничен и ответницата не е могла да разбере кои лица живеят в него.
Вторият въпрос не е определящ за изхода на настоящия спор. Въззивният съд не е излагал никакви мотиви по принципния въпрос може ли да се придобива по давност обект, собственост на ЖСК. Дори да има противоречива практика по този въпрос, след като той не е бил поставен от въззивния съд в настоящото производство и след като обжалваното решение не е мотивирано с изводи на съда по този въпрос, той не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Що се отнася до правата на ответницата като член – кооператор на ЖСК, те не са предмет на настоящото дело и въпросите във връзка с тях също не могат да обусловят допускане на касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №6713/17.10.12г. по гр.д.№2814/09г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: