О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
София 01.04.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари, две хиляди и десета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1657/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Х. П., град С., подадена от пълномощника му адвокат Й, срещу въззивно решение от 11.06.2009 г. по гр. дело №1123/2009 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решение от 23.10.2008 г. по гр. д. №11816/2008 г. на Софийския районен съд и са отхвърлени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че между страните по делото е бил сключен трудов договор при условията на чл.68, ал.1, т.3 КТ за заместване на отсъстващата от работа, поради разрешен и отпуск, К. Б. , която е изпълнявала длъжността учител по физкултура и спорт. Считано от 01.04.2008 г. отпускът на заместваната учителка е бил прекратен, поради което и прекратяването на трудовия договор на ищеца от същата дата на основание чл.325, т.5 КТ е законно.
Ответникът по касационната жалба 1. ОУ „С”, град С., не е заявил становище.
Жалбата е процесуално допустима.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси относно законното прекратяване на срочни трудови договори, сключени за заместване на работник или служител, който отсъства от работа при условие, че в договора не е посочено името на последния. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са съдебни решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение от 11.06.2009 г. по гр. дело №1123/2009 г. на Софийския градски съд Повдигнатите от касатора материалноправни въпроси обуславят крайното решение. Представените съдебни решения обаче не сочат наличието на противоречива съдебна практика. В разглеждания случай въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, според която само когато срокът не е определен, нито е определям, може да се приложи разпоредбата на чл.67, ал.2 КТ и да се приеме, че трудовият договор е сключен за неопределено време. По тази причина въззивният съд е приел, че след като е установено по безспорен начин, че ищецът е замествал единствения отсъстващ от работа учител по физкултура, то непосочването на името на последния в трудовия договор по чл.68, ал.1, т.1 КТ не може да обоснове извод за прилагане разпоредбата на чл.67, ал.2 КТ, според която трудовият договор се смята сключен за неопределено време, ако изрично не е уговорено друго. В това отношение няма противоречие със сочените от касатора съдебни решения.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.06.2009 г. по гр. дело №1123/2009 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.