ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 382
гр. София, 10.05.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1784 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Срещу решение № 176 от 01.07.2009 г. по гр. д. № 831/05 г. на Окръжен съд гр. Х. са постъпили три касационни жалби – от С. Н. С. и С. И. С. , от И. П. П., както и от Р. Д. П..
О. по касация М. И. П. и Л. А. П. оспорват жалбата на Р. П.
Ответниците по касация Т. З. П. и И. Й. П. не вземат становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в изложенията и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 653 от 30.09.2004 г. по гр. д. № 384/93 г. на Районен съд гр. Х.. П. е ново решение, с което е поставил в дял на Л. П. , Т. П. , Р. П. и И. П. северен и северозападен магазин, западен магазин за промишлени стоки, магазин – бутик за облекло, ветеринарен магазин, офиси № 1 и № 3 и 26/27 ид. ч. от дворното място, на стойност 155 808 лв. Поставил е в дял на С. С. и С. С. офис № 2 и 1/27 ид. ч. от дворното място, като делът е на стойност 5 992 лв. За уравнение на дяловете е осъдил С. С. и С. С. да заплатят на Л. П. , Т. П. , Р. П. и И. П. 3 208 лв.
Съдът е приел, че квотите на съсобственост на Л. П. , Т. П. , Р. П. и И. П. от наследството на И. С. П. са общо 26/27 ид. ч., а на С. С. и С. С. – 1/27 ид. ч. Извършил е делбата съгласно чл. 292 ГПК /отм./, по втори вариант от заключението на техническата експертиза, след като съгласно указанията на ВКС в отменителното решение съделителите Л. , Р. , И. и Т. са заявили искане за поставяне в общ дял на 26/27 ид. ч. от съсобствеността. По отношение на втория етаж не било установено че се касае за жилищен имот, затова не следвало да се променя предназначението на намиращите се на етажа три офиса. Изложил е съображения, че не следва да се тегли жребий, тъй като това би довело до нецелесъобразно разпределение, с оглед същественото различие в стойността на дяловете. А и наследодателят на С. и С. С. е поискал да му бъде възложен един магазин на първи етаж. Предвид родствените връзки на С. и С. , майка и син, нямало пречка да им бъде възложен общ дял.
По жалбите на С. Н. С. и С. И. С. и на И. П. П.:
Д. жалби и изложенията към тях са идентични по съдържание, поради което следва да бъдат разгледани общо. Настоящият състав приема, че в изложенията е формулиран въпрос за това, дали могат да се обособят като самостоятелни обекти стаи в жилищен етаж без статутът им да е бил променен, както и дали може един обект да бъде поставен в общ дял без изрично съгласие на съделителите. Останалите поставени въпроси са фактически и преценката им е въпрос по същество на спора, а не по допустимостта му. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Твърдението на касатора за наличие на предпоставките за допустимост на касационното обжалване произтича от тезата, че въззивното решение противоречи на отменителното решение на ВКС № 804 от 19.12.2005 г. по гр. д. № 508/05 г. Основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване не е противоречието между решенията на съдилищата по конкретното дело, а противоречие на въззивното решение с практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос по друго дело. Тъй като такава съдебна практика не се сочи, няма основание двете жалби да бъдат допуснати до касационно обжалване.
По жалбата на Р. Д. П.:
П. за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото въпрос по смисъла на закона е този, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. Както е прието и в Тълкувателно решение № 1/09 г. от 19.02.2010 г., ВКС няма задължение, а и не може да формулира правен въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. Непосочването на правния въпрос в изложението е основание за недопускане на касационното обжалване. В случая, въпреки указанията на въззивния съд, касаторката не е формулирала специфичен за делото правен въпрос. Изложила е само основания за неправилност на решението, а не за допустимост, тъй като според нея жалбата следва да бъде разгледана по реда на отменения ГПК. С оглед разпоредбата на § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК, касационната жалба подлежи на разглеждане по реда на ГПК обн. ДВ бр. 59/07 г., в сила от 01.03.2008 г. Затова няма основание жалбата на Р. П. , която не е съобразена с изискванията на чл. 280 ГПК да бъде допусната до касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 176 от 01.07.2009 г. по гр. д. № 831/05 г. на Окръжен съд гр. Х..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: