ОПРЕДЕЛЕНИЕ
382
гр.София, 14.04.2009г.
В името на народа
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д-N 269 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 23.05.2008г. по гр.д. № 3143 / 2007г., с което С. градски съд, като е отменил решение от 11.06.2002г. по гр.д. №3925/2002г. на С. PC, е уважил предявените от В. Х. К. искове срещу О. администрация – С. област с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – О. администрация София област поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и е разрешавай противоречиво от съдилищата.
Ответникът В. Х. К. в писмено становище. Поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.2 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Въззивният съд, след отменително решение на ВКС по гр.д. №2513/2004г. и в изпълнение на дадените му в същото указания, като е отменил решение от 11.06.2002г. по гр.д. №3925/2002г. на С. PC, е уважил предявените от В. Х. К. искове срещу О. администрация – Софиийска област с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е приел, че потестативното право на жалбоподателя да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ възниква при обективна промяна на изискванията за заемане на съответната длъжност, ако работникът или служителя не отговаря на тях. Ищцата е работела като „главен експерт“ в дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“ и в одобрено със заповед от 2002г. ново длъжностно разписание не са променени изискванията към длъжността на ищцата-образователна степен бакалавър и три годишен стаж в държавна или общинска администрация. Ищцата има завършено образование- магистър, специалност „История“ и необходимия стаж. Прието е по делото, че не са представени доказателства за твърдението на жалбоподателя, че с новото щатно разписание се изисква специалност „Юрист“ за заеманата от ищцата длъжност.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с
касационна жалба на 08.07.2008г. процесуалният
представител на жалбоподателя е приложил и становище в което поддържа, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд е постановил решението си по съществен въпрос, касаещ възможността, работодателя да промени професионалните и образователни изисквания, на които следва да отговаря ищцата, за да заема длъжността, на която я е възстановил съда. Поддържа, че този въпрос е разрешавай противоречиво от съдилищата и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Представя решения на ВКС, С. апелативен и С. градски съд, в който е прието, че основанията за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ са налице, когато притежаваното от работника или служителя образование или професионална квалификация обективно не съответствуват на изискванията за образование и квалификация за съответната длъжност. Прието е също така, че работодателят може да промени тези изисквания, но за всеки конкретен случай следва да е установено в какво се изразяват тези промени.
При тези данни по делото Върховният касационен съд намира, че даденото във въззивното решение разрешение на съществения правен въпрос посочен от жалбоподателя, е в съответствие с трайната практика на ВКС. В същата е прието, както и в представените по жалбата решения, че фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ предпоставя промяна в изискванията за образование и/или професионална квалификация, която да е настъпила след сключването на трудовия договор и да се отнася за длъжността, която е заемал работника по силата на трудовото правоотношение. Изискванията за образование и квалификация за заемане за определена длъжност се предвиждат в законите и другите нормативни актове, в длъжностните характеристики или следват от тях. Няма обаче законна пречка тези изисквания да бъдат определяни и от работодателя. Волята на работодателя при определяне изискванията за определена длъжност е въпрос на негова суверенна преценка и не подлежи на съдебен контрол в случай, че не се нарушава императивна правна норма. В конкретния случай обаче съдът е приел, че не е налице промяна в именно в изискванията за заемане на длъжността, като работодателят е въвел -степен „бакалавър“, трудов стаж над 3 години. С оглед основанието, въз основа на което е прекратено трудовото правоотношение между страните предметът на спора е очертан от разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6, хипотеза първа КТ, т.е. следва да бъде изследвано само наличието или липсата на изискуемото се за длъжността образование. В случая съдът е приел именно в съответствие с практиката на ВКС, че образованието на служителката отговаря на изискванията, въведени от работодателя с новата длъжностна характеристика, поради което уволнението е незаконно.
Разглежданият случай не попада под действието на разпоредбата за допустимост на касационното обжалване визирана в чл.280,ал.1, т.2 ГПК, тъй като в представените от жалбоподателя решения на С. апелативен съд и на С. градски съд не е дадено противоречиво разрешение на въпроса, касаещ възможността, работодателя да промени професионалните и образователни изисквания, на които следва да отговарят работниците и служителите за заемане на определени от него длъжности.
Що се касае до довода, че съдът неправилно е преценил доказателствата по делото, то той не сочи на основание за допускане на касационното обжалване. Преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по съществен правен въпрос, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и2 ГПК на решение от 23.05.2008г. по гр.д. № 3143 / 2007г. на С. градски съд, ^о жалба на О. администрация С. област.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: