2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
гр. София, 10 август 2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети август през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 2943 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 309, ал. 1, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по искане на П. С. Ш. за спиране изпълнението в частта им относно разноските на влезлите в сила: решение № 1460/23.11.2017 г. по възз. гр. дело № 1563/2017 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС), с което е потвърдено решение № 1161/18.04.2017 г. по гр. дело № 7592/2015 г. на Пловдивския районен съд (ПРС), както и на определение № 346/13.12.2016 г. по ч. гр. дело № 4177/2016 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд (I-во гр. отд. на ВКС). Искането за спиране на изпълнението е инкорпорирано в молба с вх. № 42520/09.07.2018 г., с която молителката иска отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, на влязлото в сила решение № 1460/23.11.2017 г. по възз. гр. дело № 1563/2017 г. на ПОС, с което е потвърдено решение № 1161/18.04.2017 г. по гр. дело № 7592/2015 г. на ПРС. Молбата за отмяна е в процес на администриране от първоинстанционния съд.
С последваща молба с вх. № 7396/09.08.2018 г. молителката е представила платежно нареждане/вносна бележка с уникален рег. № 80912Д-АА-9437/08.08.2018 г. на [фирма] – клон П., удостоверяващо внесено по сметка на ВКС, надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, а именно – паричната сума 1 500 лв. Внасянето на тази сума по сметката за обезпечения на ВКС е удостоверено и със служебна бележка от 10.08.2018 г., издадена от счетоводител при ВКС.
Искането за спиране е частично основателно.
С първоинстанционното решение № 1161/18.04.2017 г. по гр. дело № 7592/2015 г. на ПРС са отхвърлени, предявените от молителката срещу [фирма] и ЧСИ Л. М. с рег. № 819, осъдителни парични искове, и молителката е осъдена да заплати на втората ответница сумата 600 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото. Както вече беше посочено, първоинстанционното решение е потвърдено (изцяло – включително относно разноските) с влязлото в сила въззивно решение № 1460/23.11.2017 г. по възз. гр. дело № 1563/2017 г. на ПОС, като с последното молителката е осъдена да заплати на ответницата ЧСИ Л. М. с рег. № 819 и сумата 600 лв., представляваща разноски, направени във въззивното производство.
С определение № 346/13.12.2016 г. по ч. гр. дело № 4177/2016 г. на I-во гр. отд. на ВКС не е допуснато касационното обжалване на определение № 1264/08.06.2016 г. по възз. ч. гр. дело № 1252/2016 г. на ПОС, с което е потвърдено определение № 648/20.01.2016 г. по гр. дело № 7592/2015 г. на ПРС, с което първоинстанционното производство по същото дело е прекратено в частта по предявения от молителката иск за установяване на престъпно обстоятелство. С определението си съставът на I-во гр. отд. на ВКС е осъдил молителката да заплати на ответницата ЧСИ Л. М. с рег. № 819 сумата 300 лв., представляваща разноски за касационната инстанция по развилото се частно производство.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 309, ал. 1, изр. 2, във вр. с чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК за исканото от молителката спиране на изпълнението на влязлото в сила въззивно решение – в частта, с която молителката е осъдена да заплати разноските в общ размер 1 200 лв., направени от ответницата пред двете инстанции, произнесли се по съществото на правния спор по делото.
Видно от изложеното по-горе, молителката не е подала молба за отмяна на влязлото в сила определение № 346/13.12.2016 г. по ч. гр. дело № 4177/2016 г. на I-во гр. отд. на ВКС, като подадената от нея молба за отмяна на влязлото в сила въззивно решение не би могла да промени резултата по постановеното с това определение на ВКС нейно осъждане за заплащане на разноски, направени от ответницата пред касационната инстанция по развилото се частно производство относно частичното прекратяване на делото по предявения от нея установителен иск, по който няма произнасяне с влязлото в сила въззивно решение, чиято отмяна е поискана. Поради това, искането на молителката за спиране изпълнението на определението на ВКС в частта относно разноските, е неоснователно и следва да се отхвърли.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА изпълнението на влязлото в сила решение № 1460/23.11.2017 г. по възз. гр. дело № 1563/2017 г. на П. окръжен съд – в частта, с която П. С. Ш. с ЕГН [ЕГН] е осъдена да заплати на ЧСИ Л. М. с рег. № 819 сумата 600 лв. (шестстотин лева) – разноски, направени във въззивното производство по делото, както и в частта, с която, като е потвърдено решение № 1161/18.04.2017 г. по гр. дело № 7592/2015 г. на Пловдивския районен съд, П. С. Ш. с ЕГН [ЕГН] е осъдена да заплати на ЧСИ Л. М. с рег. № 819 и сумата 600 лв. (шестстотин лева) – разноски за адвокатско възнаграждение, направени в първоинстанционното производство по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на П. С. Ш. за спиране изпълнението на влязлото в сила определение № 346/13.12.2016 г. по частно гр. дело № 4177/2016 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд – в частта, с която П. С. Ш. с ЕГН [ЕГН] е осъдена да заплати на ЧСИ Л. М. с рег. № 819 сумата 300 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
Делото да се върне на Пловдивския районен съд за по-нататъшно администриране на подадената молба с вх. № 42520/09.07.2018 г. за отмяна на влязлото в сила решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: