1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
София,12.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 538 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Земеделска кооперация за производство и услуги „Подем“ /в ликвидация/, [населено място], общ. С., обл. Б., подадена чрез адв. Н. А., против решение № V-106 от 25. 10. 2018 г. по в. гр. д. № 1018/2018 г. на ОС – Бургас, 2 г.о., с което е потвърдено решение № 106 от 11. 05. 2018 г. по гр. д. № 1573/2017 г. на РС – Карнобат в частта, с която е отхвърлен предявеният от ЗКПУ „Подем“ против Б. Х. Б. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено между страните по делото, че З. „Подем“ е собственик, на основание придобивна давност, на следните сгради, находящи се в [населено място], [община], обл. Б.,[жк], местността „А. А. “: ДВУЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА-ПЛОДОХРАНИЛИЩЕ с разгърната застроена площ 786 кв.м., застроена площ на първи етаж 519 кв.м. и застроена площ на втори етаж 267 кв.м., построена в ПИ ….. от КВС на [населено място], с начин на трайно ползване „стопански двор“; ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА С МАСИВНА КОНСТРУКЦИЯ-ТРАНСФОРМАТОРЕН ПОСТ със застроена площ 7 кв.м., построена в ПИ ….. по КВС на [населено място]. Поддържа се недопустимост на решението, поради постановяването му при обсъждане и преценка на въведени от съда и непосочени от страните факти, както и неправилност на същото, поради необоснованост, постановяването му в нарушение на материалния закон – чл.чл. 79, 83, 92 ЗС и чл. 27 и 30 ЗСПЗЗ, както и при допуснати съществени процесуални нарушения – на чл. 236, ал. 2, вр. чл. 235, ал. 2 и чл. 172 ГПК. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът Б. Х. Б., чрез адв. С. Г. К., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноски, направени при разглеждане на делото пред касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен установителният иск за собственост, съставът на окръжния съд е приел от фактическа страна, че ищцовата кооперация е участвала през 1996 г. в проведен търг за продажба на дълготрайни материални активи собственост на правоимащите на заличената Земеделска кооперация „Луда Камчия“ – Съединение. Същата спечелила търга и с фактури № № 2/2. 08. 2003 г. и 3/2. 08. 2003 г. заплатила на общото събрание на правоимащите цената на сградите. Не е сключен писмен договор за продажба, нито е съставен протокол за предаване на сградите на купувача.
Прието е, че сградите са построени незаконно, но представляват търпими строежи по смисъла на пар. 127, ал. 1 ЗИД ЗУТ, съгласно удостоверения от 28. 08. 2017 г., издадени от главния архитект на [община].
Прието е, че на 27. 09. 2017 г., няколко месеца преди предявяване на иска, ищцовата кооперация заплатила дължимият за периода 2. 07. 2012 г. – октомври 2017 г. данък сгради.
Прието е, че според показанията на свидетелите Ст. К., Р. К., Г. М., ангажирани от ищцовата страна, сградите били закупени от кооперацията на търг през 1996 г. До 2006-2008 г. са отдавани под наем на пловдивска фирма, която правила „манги“ за дървени въглища. През 2009-2010 г. сградата се ползвала за сушене на царевица, различни хора ползвали сградата за отглеждане на животни, в плодохранилището се извършвала и ваксинация на животни. Цялото село знаело, че сградите са на кооперацията. По делото не е представен наемен договор с търговец (едноличен или дружество) или с физически лица, не са посочени имената на наемателите.
Според показанията на свидетелите С. М., А. А., П. Д., ангажирани от ответника по иска, през 2004 г. кооперацията продала сградите на ответника Б. Б.. От 2004 г. до 2006-2008 г. той използвал сградите за производство на дървени въглища. От 2008 г. до 2009 г. Б. Б. дал под наем плодохранилището на свидетеля А. А., който отглеждал там крави, като вместо плащане на наемна цена, отглеждал и крави на Б.. От 2009 г. до 12. 04. 2018 г. (датата, на която са разпитани свидетелите) сградата била отдадена под наем от Б. Б. на свидетеля С. М., който също бил животновъд (отглеждал крави), срещу месечен наем от 200 лв. и задължението на гледа и 5 крави на Б.. Дворът бил заграден от свидетеля с електропастир. По делото е представен договор за покупко-продажба от 15. 05. 2004 г., сключен между ЗКПУ „Подем“, представлявана от Г. Г., К. К., Д. В., Х. Д. и П. Д., и ответника Б. Б. и фактура № 1306/12. 05. 2004 г. за платената от Б. на кооперацията продажна цена по сключения договор. Свидетелят П. Д. потвърди подписа си под договора. Цялото село знаело, че сградите са на Б. Б..
При тези фактически изводи, съдът е приел от правна страна, че в нарушение на чл. 15 и 18 от Наредба за търговете, приета с ПМС № 105/15. 06. 1992 г., отменена с ПМС № 213/2003 г., приложима съгласно чл. 48, ал. 8 и ал. 10 ППЗСПЗЗ, не е сключен писмен договор за продажба на процесните сгради, представляващи дълготраен актив на заличена организация по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ, нито е извършено предаване на обектите чрез двустранно подписан протокол, поради което ищцовата кооперация не е придобила собствеността върху обектите по реда на чл. 48, ал. 10, вр. ал. 8 ППЗСПЗЗ, съотв. чл. 27, ал. 5, вр. ал. 1 ЗСПЗЗ. А и ищцовата страна не се позовава на този придобивен способ.
Прието е, че кооперацията не е придобила собствеността и на въведеното придобивно основание – придобивна давност, тъй като не е доказано да е владяла сградите в продължение на установения в чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен придобивен давностен срок, считано от 1996 г. до предявяване на иска. Събраните гласни доказателства са недостатъчни, за да обосноват извод за осъществявано владение в посочения в исковата молба период. Показанията на разпитаните свидетели са непълни, противоречиви, не съответстват на събраните писмени доказателства. Прието е, че доколкото в скици № № Ф02176/24. 05. 2017 г. и Ф02175/24. 05. 2017 г., издадени от ОСЗ – С., е посочено, че имотът, върху който са построени процесните две сгради, е частна държавна собственост, то частна държавна собственост по силата на чл. 92 ЗС са и процесните сгради. По силата на пар. 1, ал. 1 ПР ЗДЗС (ДВ, бр. 46/2006 г.) течението на придобивната давност върху имоти частна държавна и частна общинска собственост е спряло от 1. 06. 2006 г. до 31. 12. 2022 г.
Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е прогласена нищожността, на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 18 ЗЗД, на писмен договор за продажба на процесните сгради от 12. 05. 2004 г., сключен между ЗКПУ „Подем“ и ответника Б. Б..
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят четири въпроса, два от които са следните:
– следва ли съдът да прецени достоверността на свидетелските показания, като изхожда от анализа на всички доказателства по делото, и обоснове по какви съображения счита показанията на някои от свидетелите за недостоверни.
– дали в случай, че се докаже владение в различни времена, се предполага, че е осъществявано владение и в промеждутъка, ако не се докаже противното;
Въпросите са свързани с оплакването на касатора за постановяване на решението в нарушение на материалния закон – чл. 83 ЗС и при допуснато съществени процесуални нарушения – на чл. 172, 235, 236 ГПК.
Твърди се, че първият въпрос е решен в противоречие с решение № 266 от 29. 06. 2011 г. по гр. д. № 1058/2010 г., 1 г.о. и решение № 176 от 28. 05. 2011 г. по гр. д. № 759/2010 г., 2 г.о., а вторият – в противоречие с решение № 78 от 16. 04. 2014 г. по гр. д. № 5479/2013 г. , 1 г.о. и решение № 330 от 28. 11. 2011 г. по гр. д. № 1519/2010 г., 2 г.о.
Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението по първия посочен по-горе въпрос. В съответствие с цитираната и представена от касатора практика на ВКС, въззивният съд, възприемайки изцяло фактическите и правни изводи на първата инстанция, и излагайки и собствени мотиви, е преценил дадените от двете групи свидетели показания, съпоставил ги е с писмените доказателства, обсъдил ги е, поотделно и в съвкупност, и е приел, че не е доказано кооперацията да е осъществявала владение върху имота в продължение на десет години преди предявяване на иска. Приел е, че ангажираните от ищците свидетелски показания са противоречиви, фрагментарни, неубедителни, не съответстват на писмените доказателства и не са достатъчни, за да се приеме, че от 1996 г. до предявяване на иска на 18. 12. 2017 г. кооперацията е упражнявала фактическа власт върху сградите и е демонстрирала намерение за своене.
Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението и по втория въпрос. Същият не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Правният извод за неосъществено в полза на ищеца придобивно основание по чл. 79, ал. 1 ЗС – придобивна давност се базира на това, че не е доказано кооперацията да е осъществявала владение от 2004 г. до предявяване на иска 2017 г., а периодът от 1996 г. до 2004 г. е недостатъчен за придобиване на собствеността, дори и при упражнявано в същия владение. При тези данни не е било необходимо да се обсъжда и прилага нормата на чл. 83 ЗС. Това би било необходимо в случай, че бе установено през 2004 г. и през 2017 г. кооперацията да е владяла сградите.
Следващият въпрос касае следното:
– приложима ли е разпоредбата на чл. 30 ЗСПЗЗ, когато имуществото на заличената организация по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ е било разпределено или осребрено чрез продажба, извършена след проведен търг;
– ако лицето, придобило по реда на чл. 48, ал. 10, вр. ал. 8 сгради на заличената организация по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ, се позове на придобивна давност в исково производство, образувано по иск за собственост на тези сгради, следва ли съдът да обсъжда нормата на пар. 1 ЗДЗС, обн. ДВ, бр. 105/2006 г.
Въпросът е поставен във връзка с оплакването на касатора, че в случая разпоредбата на пар. 1 ЗДЗС е неприложима, тъй като собствеността върху сградите не е станала нито частна държавна, нито частна общинска собственост. Общината не е придобила собствеността на основание чл. 30 ЗСПЗЗ, тъй като общото събрание на правоимащите на заличената Земеделска кооперация „Луда Камчия“ – [населено място] е продало процесните сгради, след проведен търг. Държавата също не е придобила собствеността на някакво основание.
Твърди се разрешаване на въпроса в противоречие с решение № 151 от 25. 11. 2016 г. по гр. д. № 1875/2016 г. на ВКС, 2 г.о.
Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по посочения въпрос.
В случая не е налице визираната в поставения въпрос хипотеза – продадено имущество на заличена организация по пар. 12 ДЗР ЗСПЗЗ. Това следва както от въведените от самия ищец фактически и правни твърдения и доводи, така и от установените по делото факти. Като придобивно основание в исковата молба не се сочи придобиване на собствеността върху сградите на заличената организация по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ по силата на договор за покупко-продажба, сключен след проведен по реда на чл. 48, ал. 10, вр. ал. 8 ЗСПЗЗ търг. Обратното, самият ищец твърди провеждане на вътрешен търг между правоимащи член-кооператори и извършено плащане на цената с фактури, но липса на сключен договор за продажба. Именно защото не е придобил собствеността по силата на договор за покупко-продажба, сключен след проведен търг, ищецът се позовава на едно единствено придобивно основание – придобивна давност, осъществена чрез владение на сградите от 1996 г. до предявяване на иска на 18. 12. 2017 г. От събраните по делото доказателства също не се установява ищцовата кооперация, спечелила търга и платила цената, да е сключен писмен договор за продажба, в съответствие с изискването на чл. чл. 15 и 18 от Наредба за търговете /отм./.
На следващо място, разпоредбата на пар. 1 ЗДЗС е коментирана във връзка с отбелязването в издадените от общинската служба по земеделие скици, че имотът е частна държавна собственост, а не във връзка с чл. 30 ЗСПЗЗ.
Не на последно място, обсъждането на въпроса би бил от значение само в случай, че по делото бе доказано ищецът да е владял сградите в посочения в исковата молба период (от 1996 г. до предявяване на иска). Събраните гласни и писмени доказателства не са достатъчни, за да обосноват извод в посочения смисъл.
Последният формулиран въпрос е допустимо ли е съдът да включва в спорния предмет невъведени от страните факти, да обсъжда същите и основе решението си на тях.
Въпросът е поставен във връзка с оплакването на касатора, че въззивният съд недопустимо е въвел в спора незаявен от страните факт – че земята, върху която са построени сградите, е частна държавна собственост.
Твърди се разрешаване на въпроса в противоречие с решение № 249 от 23. 07. 2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 676 от 18. 01. 2011 г. по гр. д. № 1707/2009 г. на ВКС, 3 г.о., и решение № 133 от 26. 05. 2011 г. по гр. д. № 664/2010 г. на ВКС, 3 г.о.
Противоречие не е налице.
В обсъжданата практика са разгледани случаи, при които съдът се е произнесъл по непредявен иск – уважил е иск за нищожност на договор сключен при липса на съгласие, каквито твърдения не са били въведени (първото цитирано решение), разгледал е претенция за присъждане на законна лихва, каквато не е била претендирана (второто решение). С третото решение е разгледан случай, при който в нарушение на правомощията си по чл. 269 ГПК, въззивният съд се е произнесъл по основания за неправилност на решението, непосочени във въззивната жалба и несвързани с приложение на императивна правна норма.
В настоящия случай е разгледан иск за собственост на заявеното от ищеца основание – придобивна давност. Обсъждането на императивната разпоредба на пар. 1 ЗДЗС е във връзка с така заявеното основание, с оглед отбелязването в скиците, че земята върху която са построени процесните сгради е частна държавна собственост и в изпълнение на задължението на съда служебно да следи за спазване на императивни законови разпоредби.
В обобщение, не са налице сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото жалбоподателят Земеделска кооперация за производство и услуги „Подем“ /в ликвидация/ следва да бъде осъден да заплати на ответника по иска и по касационната жалба Б. Х. Б. сумата 500 лв. разноски за настоящата инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-106 от 25. 10. 2018 г. по в. гр. д. № 1018/2018 г. на ОС – Бургас, 2 г.о., с което е потвърдено решение № 106 от 11. 05. 2018 г. по гр. д. № 1573/2017 г. на РС – Карнобат в частта, с която е отхвърлен предявеният от Земеделска кооперация за производство и услуги „Подем“ /в ликвидация/, [населено място], общ. С., обл. Б., против Б. Х. Б. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено между страните по делото, че ЗКПУ „Подем“ е собственик, на основание придобивна давност, на следните сгради, находящи се в [населено място], [община], обл. Б.,[жк], местността „А. А.“: ДВУЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА-ПЛОДОХРАНИЛИЩЕ с разгърната застроена площ 786 кв.м., застроена площ на първи етаж 519 кв.м. и застроена площ на втори етаж 267 кв.м., построена в ПИ ….. от КВС на [населено място], с начин на трайно ползване „стопански двор“; ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА С МАСИВНА КОНСТРУКЦИЯ-ТРАНСФОРМАТОРЕН ПОСТ със застроена площ 7 кв.м., построена в ПИ 379009 по КВС на [населено място].
ОСЪЖДА Земеделска кооперация за производство и услуги „Подем“ /в ликвидация/, [населено място], общ. С., обл. Б., да заплати на Б. Х. Б. сумата 500 лв. разноски за настоящата инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: