О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
С., 15.06.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 519 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], [населено място] против Решение № 558 от 11.03.3015г. по в.гр.д.№ 3411/2014г. на САС, ГО, 2 състав. С него, след отмяна на решението по гр.д.3345/2013г. на СГС І-13 състав, е отхвърлен предявеният срещу И. Н. П. иск за заплащане на основание чл.236,ал.2 ЗЗД на обезщетение от 27 195лв. за ползването за периода 01.02.2008г. – 01.03.2011г. на общинска земя – търговска /алейна/ площ от 35 кв.м. около павилион /търговски обект № 215/, разположен на [улица], С. след прекратяването на наемния договор за търговския обект, ведно със законната лихва от 01.02.2013г.
С касационната жалба се иска отмяната на решението като неправилно и осъждането на ответника да заплати сумата 27 195лв./ 37 месеца по 735лв./ за лишаването на ищеца от ползването на земята. Твърдението е, че договорът за наем на павилиона е прекратен като наемодателят се е противопоставил да продължи ползването както на павилиона, така и на земята, необходима за осъществяване на търговската дейност. Поддържа се, че фактът на продължилото използване е установен от показанията на свидетелите /Д. и К./, поради което изводът на САС, че не е доказано ползването за процесния период, е неправилен поради неправилно тълкуване и възприемане на свидетелските показания.
В изложението, което касаторът счита, че е такова по чл.284,ал.3, т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване, тъй като САС „се е произнесъл по въпроси, обуславящи неговия изход и съществени за правото“. Като процесуалноправни са посочени: „Въззивното решение е взето със съществени пороци при формиране на вътрешното убеждение като се тълкуват превратно събраните по делото доказателства. Въззивният съд не е отговорил на всички доводи и възражения, което е негово задължение. Като решаващ съд е бил длъжен, съгласно разясненията, дадени в т.19 на ТР №1/2000г. ОСГК да извърши преценка на всички доказателства“. Като съществени материалноправни въпроси са посочени: „Въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Изводът на САС, че не може да се направи извод, че именно ответникът като бивш наемател, е продължил да държи и ползва наемния обект, е неоснователен. Ответникът е продължил да реализира търговската си дейност като е ползвал както павилиона, така и земята, необходима за осъществяване на търговката му дейност. Горното се доказва по категоричен начин от изслушаните свидетелски показания. В този смисъл е неправилен изводът, че не се установява ползването от страна на И. П.. Доказано е в процеса, че след извършеното прехвърляне на търговското предприятие на [фирма] на [фирма], респективно заличаване на последното дружество, процесният търговски обект продължава да съществува и за исковия период се ползва от П. негови служители. Претендираните суми са обезщетения за вреди, причинени от ответника. Задълженията остават за този, които е нанесъл вредата и не могат да бъдат прехвърлени чрез продажбата на търговското предприятие. П. поведение е на физическото лице, което следва да бъде осъдено”. Поддържа се, че „касационната жалба е допустима“, тъй като спорът е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата. Между същите страни с „еднакъв предмет на спора“, но за различен период са налице влезли в сила решения- решение по гр.д.№ 534/2008г. на СГС и решение по гр.д.№ 1784/2006г. на СГС.
Писмен отговор от ответника не е депозиран в срока по чл.287 ГПК.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Сезирана с жалба на ответника, въззивната инстанция посочила, че претенцията на ищеца е основана на продължилото през исковия период, след прекратяване на наемния договор, ползване на търговската площ. Приела е, че в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че именно ответникът е продължил да ползва обекта след прекратяването /през декември 2005г./ на действието на договора за наем, което е необходимо и с оглед въведеното и доказано от ответника възражение, че през март 2009г. е продал търговското си предприятие, но е прекратена и правосубектността и на правоприемника. При обсъждане на свидетелските показания е приела, че свидетелят на ищеца С. К. установява, че ответникът не е продавал лично в павилиона, а там е бил „негов служител“. Посочила е, че свидетелят не е водил разговор с ответника и не може да определи кога за последен път го е виждал. При анализа на показанията на другия свидетел на ищеца А. Д. е констатирано, че тя не знае кой е ползвал павилиона за процесния период и само предполага, че това е бил ответникът, който е бивш наемател; че свидетелката знае, че ответникът за дълъг период от време е бил в К.. Като косвено доказателство е ценена констатацията, че при принудителния въвод през март 2011г., павилионът е намерен празен. При анализа на доказателствата съставът на САС е приел, че от ангажираните не може да се направи извод, че именно ответникът като бивш наемател е ползвал обекта за процесния период, поради което исковата претенция е недоказана.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването пряко произтича от отсъствието на въпрос, с характеристика на правен, очертана в т.1 на ТР№ 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. При неформулирането на такъв, за касационната инстанция не съществува задължение да извежда правния проблем от значение на изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, от сочените от него факти и обстоятелства, от твърденията за неправилно възприемане на фактическата обстановка и пропуски при анализа на свидетелските показания. Материалноправният или процесуалноправният въпрос не може да е от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане на факултативния касационен контрол не са идентични с общите основания за неправилност – чл.281,т.3 ГПК. Правилността на фактическите изводи на съда е извън първата фаза на касационното производство.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчна причина за недопускане на касационното обжалване, а и обстоятелството, че с влезли в сила решения е уважен иск за заплащане на обезщетение за ползване на търговската площ за други предходни периоди /17.12.2005-01.10.2006г. – решение по гр.д.№ 1784/2006г. на СГС; 01.10.2006г.-31.01.2008г. – гр.д.№ 534/2008г. на СГС/ не е равнозначно на противоречиво произнасяне от съдилищата по един и същ правен въпрос. В настоящото дело отхвърлянето на иска е обусловено от приетите са установени конкретни факти, т.е. изходът на спора е резултат на фактически констатации и не е обусловен от разрешаването на правен въпрос. Изводите в обжалваното решение не са в противоречие с дадения отговор на правния въпрос в решението по т.д.№ 612/2011г. на ВКС, 2 т.о. /при допуснато касационно обжалване на решението на САС по в.т.д.№ 525/2010г., образувано по въззивна жалба срещу решението по гр.д.№ 534/2008г. на СГС/, а именно – ако бившият наемател е продължил да ползва процесния павилион, заедно с прилежащия терен, въпреки противопоставянето на наемателя, той дължи на основание чл.236,ал.2 ЗЗД и чл.10 от наемния договор обезщетение в размер на заплатената от [фирма] на общината наемна цена за ползването на общинската земя за процесния период.
Разноски за производството не се присъждат
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 558 от 11.03.2015г. по в.гр.д.№ 3411/2014г. на САС, ГО, 2 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: