О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
София 17.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1138 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. М. М. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно решение № 84 от 13.11.2018г. по в.гр.д. № 297 по описа за 2018г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено решение № 448 от 17.07.2018г. по гр.д. № 2581/2017г. на РС Видин като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.225 ал.1 КТ за признаване на уволнението за незаконно, извършено със заповед № 316 от 14.07.2017г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „оператор” в цел „Заявки, заготовки и пласмент на готова продукция” и за присъждане на обезщетение в размер на 3 500лв. за оставане без работа за периода 14.07.2017г.-14.10.2017г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като поставя следните два въпроса : 1. Правилно ли е формирано съдийското убеждение при положение, че веднъж е прието за преюдициално установяването по наказателното производство на престъпно обстоятелство и след прекратяване на наказателното производство е постановено решение, с което е прието, че е извършено престъпно деяние довело до дисциплинарно наказание? и 2. Следва ли съдът да мотивира съдебния си акт, като посочи защо не приема установеното в акта, с който завършва наказателното производство, при положение, че сам е приел, че резултат му /обстоятелствата, които ще бъдат установени/ е преюдициален?
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
Въззивния съд е счел за неоснователни предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, след като е обсъдил ангажираните по делото доказателства, въз основа на които е достигнал до извод, че ищецът е извършил посоченото в заповедта за уволнение дисциплинарно нарушение, изразяващо се в съзнателно изнасяне на стоки /1кг.пита кашкавал „В.”, около 7 кг.от приготвените за разфасоване в цеха, подробно описани в приложен опис/, извън обичайното им място за температурно и хигиенно съхранение, като е установил владение върху тях с поставянето им в своя шкаф в съблекалнята. С това свое действие е увредил имуществото на работодателя, злоупотребил е с доверието му, нарушил е етичните правила за работа в дружеството и не е изпълнил други задължения, предвидени в закона за храните, тъй като с поставянето на продуктите при условия, създаващи риск от замърсяване и увреждане на качествените им характеристики, ги е направил опасни за консумация. Съдът се е позовал на ангажираните гласни доказателства /показанията на свидетеля Р./, които изцяло се подкрепят и от писмените, посочени в обжалваната заповед – доклад на ръководителя на производствената база с изх.№ 115 от 6.07.2017г., опис на открити млечни продукти в шкаф № 4, ползващ се от С. М., дадените обяснения от извършителя.
Съобразно така изложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касатора въпроси, не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като по отношение на тях не е налице изискването за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. В случая – първият от поставените от касатора въпроси, доколкото е свързан с това дали е правилно формираното съдийското убеждение, въобще не може да бъде обсъждан в стадия по допустимост, в който касационната инстанция не обсъжда правилността на постановения въззивен акт. Вторият въпрос, касаещ задължението на въззивния съд да посочи защо не възприема акта, с който е завършило наказателното производство, също не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, доколокото не е включен в предмета на спора, по него съдът не се е произнасял и не е формирал воля, която да е обективирана в решението му. За пълнота следва да се посочи, че така поставеният въпрос е несъотносим /той не би могъл да повлияе на окончателния резултат по делото/, тъй като дисциплинарната отговорност не е обусловена от наказателната. Фактът, че съдът е спрял производството по трудовия спор, до приключване на образуваното наказателно производство, а после го е възобновил – след постановения с постановление от 17.07.2017г.на РП Видин отказ за образуване на досъдебно производство, пред вид малозначителността на предмета на деянието, не е от значение за формирането на съдийското убеждение. Нарушението на трудовата дисциплина е самостоятелен вид правонарушение /притивоправно дейние, което е извършено виновно/. Реализирането на дисциплинарната отговорност не е обвързана и не е в зависимост от реализирането на наказателната отговорност. Допустимостта на кумулирането на двата вида отговорност за едно и също деяние изключва необходимостта, съдът след като е преценил, че посоченото в заповедта за уволнение деяние съставлява дисциплинарно нарушение, да обсъжда приетото от органите на прокуратурата при осъществяване на техните правомощия и изводът им за малозначителност, по смисъла на НПК, на извършеното от работника деяние.
Доколкото, както е прието в Тълкувателното решение по т.д.№ 1/2009г. – именно посочените от касатора въпроси, определят рамките, в които касационният съд е длъжен да селектира касационните жалби, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, поради липса на посочен релевантен въпрос, като годно общо основание за допустимост.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 84 от 13.11.2018г. по в.гр.д. № 297 по описа за 2018г. на Видински окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.