О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 383
София,17.06.година
Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в закрито заседание на десети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.д. № 1101/2014 година
Производство по чл. 274, ал. 2, изр.2 във вр. с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от [фирма], [населено място] срещу определение от 12.02.2014 г. по в.ч.т.д. № 298/2013 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на [фирма], [населено място] за допълване по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото определение № 180 от 22.11.2013 г. в частта за разноските.
В частната жалба са въведени доводи за постановяване на определението в нарушение на процесуалния закон. Моли за отмяната му и за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция. Претендира и разноски пред касационната инстанция.
Ответникът по частната жалба Д. Й. М., [населено място], не е изразила становище по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определение от № 180 от 22.11.2013 г. по в. ч. т. д. № 298/2013 г. на Великотърновски апелативен съд е отменено определение от 17.06.2013 г. по т.д.№ 738/2013 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на предявения от Д. М. частичен иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ за сумата 30 000 лв. и е отхвърлена молбата за обезпечаване на иска. Настоящият жалбоподател [фирма] е поискал на основание чл. 248 ГПК допълване на определението на Великотърновски апелативен съд относно направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Със сега обжалваното определение молбата му е оставена без уважение, като с оглед характера на производството съдът се позовал на т. 5 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав на ВКС споделя изводите на апелативния съд за неоснователност на искането по чл.248 ГПК. Съгласно цитираното тълкувателно решение направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайния му изход. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че в хипотезите, в които въззивният съд е отменил определението за допускане на обезпечение, от едностранно обезпечителното производство се е развило в двустранно, състезателно съдебно производство, поради което т. 5 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е неприложима. Така застъпеното от него становище не отчита предназначението и функционалната зависимост, в която се намира обезпечителният процес спрямо исковия, които стоят в основата на приетото в т.5 на ТР № 6/2012 г. правна постановка по въпроса за отговорността за разноските.
На второ място неотносими към спора са и наведените доводи, че възбраната е била наложена върху имот на трето, неучастващо в спора лице, поради което направените разходи от жалбоподателя не следва да изчакват решаването на спора. Въпросът чия е собствеността на възбраненото имущество е ирелевантен, тъй като надлежно легитимирани страни в исковия процес са Д. Й. М. и жалбоподателят [фирма], поради което липсват процесуални пречки с оглед изхода на спора да претендира направените в обезпечителното производство разноски.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.02.2014 г. по в. ч. т. д. № 298/2013 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: