Определение №383 от 17.6.2015 по гр. дело №1270/1270 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 383

София, 17.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1270/ 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 1757/28.11.2014 г. по гр.д.№ 1745/2014 г. на Варненски окръжен съд е допуснато да се извърши делба между М. Н. С. -Ж. и Ж. Н. С. на съсобствения им апартамент в [населено място], [улица], при квоти по ? ид.ч. за всеки един от тях.
М. С.- Ж. е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като счита че квотите в съсобствеността са определени неправилно, тъй като съдът не е взел предвид влезлите в сила решения между същите страни по чл.30, ал.1 ЗН, в резултат на което на нея следва да й се определи по-голям дял в имота отколкото на ответника.
Ответникът оспорва жалбата, както и основанията за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Страните са брат и сестра, които наследяват разведените си родители Н. И. С.- починал през 2009 г. и С. Ж. Г.- починала през 2010 г. Не е спорно, че след развода родителите им са притежавали в съсобственост процесния апартамент, с дялове по ? ид.ч. като бивша СИО. Не е спорно също така, че през 1996г. С. Ж. дарила на дъщеря си М. ? ид. ч. от апартамента, а през 2006г. още ? или общо ? ид.ч. От своя страна през 2006 г. и бащата Н. С. дарил на сина си Ж. С. своята 1/2 ид.ч. от същия апартамент. Всяко от двете деца е провело /извън делбата/ иск срещу другия наследник за възстановяване на запазената му част, накърнена с извършените дарения. Така с дарението, извършено в полза на М. С. е накърнена запазената част на сина Ж. и това дарение е намалено с 2/3 ид.ч., като е възстановена запазената му част от 1/6, при което за М. С. остават 2/24 ид.ч.- р.№ 231/ 25.10. 2012 г. по гр.д.№ 313/2012 г. на ВКС, ІІ г.о. или изразено в проценти спрямо 1/2 от имота- 33,33% за М. С. и 16, 66% за Ж. С..
М. С. също е поискала намаляване на дарението, извършено от баща й в полза на Ж. С. и това е направено с влязло в сила решение № 74/ 17.01. 2013 г. по гр.д.№ 2344/ 2012 г., като е определена запазената й част в размер на 1/3 ид.ч., или 27 633,5 лв., изчислени процентно / 33,33 %/ към масата на наследството от 82 900 лв., а не спрямо стойността на дарения имот, както неправилно е определил съдът по гр.д.№ 2344/ 2012 г. Намалено със същия процент е и дарението, извършено в полза на Ж. С. – при което за него остават 66,66 % от дарения имот от ? ид.ч.от апартамента. В резултат на направените изчисления въззивният съд стигнал до извода, че като се съобразят направените намаления спрямо даренията, извършени в полза на двамата наследника, то дяловете им спрямо целия апартамент следва да бъдат равни- по ? ид.ч. за всеки от тях, при каквито условия допуснал извършването на делбата на този имот.
Във връзка с изложеното първият правен въпрос, който поставя касаторът, е за това дали съдът по допускане на делбата е длъжен да съобрази предходното влязло в сила решение по чл.30, ал.1 ЗН или може сам да формира квоти за делбата, различни от установените с това решение ? Вторият правен въпрос е следва ли в наследствената маса да се включи дарението на идеална част от един имот, който впоследствие по силата на делба е възложен изцяло в дял на надарения? Този въпрос е зададен във връзка с обстоятелството, че бащата дарил на Ж. С. и 1/4ид.ч. от друг имот, който впоследствие е поделен и целият имот е поставен в дял на Ж. С.. Поставя се и въпросът за евентуална недопустимост на решението като постановено плюс петитум, а също и влошаващо положението на касаторката, без да е имало жалба от насрещната страна.
С оглед на изложеното и данните по делото следва да се приеме на първо място, че доводът за евентуална недопустимост на решението и допускането на жалбата до разглеждане извън основанията по чл.280, ал.1 ГПК е неоснователен, тъй като няма данни решението да е постановено свръх петитум или при влошаване положението на жалбоподателя М. С., тъй като и по двете решения е определено, че запазената й част възлиза на 27 633 лв.
Определящ за изхода на спора е въпросът за зачитане при делбата и определяне квотите на страните на силата на пресъдено нещо, формирана с предходни решения по чл.30, ал.1 ЗН относно същите имоти. Производен на този въпрос е и въпросът може ли делбеният съд да поправи техническа грешка, допусната от съда по чл.30, ал.1 ЗН при определяне на размера, с който следва да се намали дарението или завещанието.
От анализа на данните по гр.д.№ 313/2012 г. на ВКС, ІІ г.о. и съпоставката му с обжалваното въззивно решение № 1757/28.11.2014 г. в частта относно наследството на майката С. Ж. Г. обаче се установява, че между двете решения няма същностно различие и противоречие, а само привидно такова, така че формираната с решението на ВКС по чл.30, ал.1 ЗН сила на пресъдено нещо следва да се приеме за зачетена от делбения съд при определяне квотите на страните. Съображенията за това са следните: За да посочи, че дарението от 4.06.2008г. се намалява с 2/3 съставът на ВКС е имал предвид практиката, установена с р.№ 209/ 29.04.2010 г., според което при намаляване на последното по време дарение частта за намалението се изчислява спрямо размера на всички притежавани от наследодателя имущества, включени в наследствената маса, а не само като пропорционален размер спрямо конкретното разпореждане. В случая наследствената маса за майката се е равнявала на ? ид. от апартамента и при две деца със запазена част за Ж. С. от 1/3, тази 1/3 спрямо ? ид. ч. се равнява на 1/6 / 4/24/ . Следвайки посочената практика последното дарение от ? ид.ч. се намалява с 2/3 / 4/24/, което е запазената част на Ж., а разликата до ?- 2/24, остават за надарената М.. По този начин нейното участие в половината от апартамента, което съставлява наследството на майката, е в размер на 8/24 / 2/24 + ? от първото дарение, или 33,33 %./ , а частта на Ж. от 4/24 се равнява на 16, 66 %. До същия извод е достигнал и въззивния съд, само че по друг начин на изчисляване, поради което следва да се приеме, че в посочената част е налице изцяло съобразяване с влязлото в сила решение № 231/ 25.10.2012 г. на ВКС по чл.30, ал.1 ЗН и по този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Въпросът предполага да е била допусната грешка, поправена от делбения съд, а се установява, че такава грешка няма.
В частта относно възстановяване запазената част на М. С. също не е налице основание за допускане на обжалването. Действително в решението по чл.30, ал.1 ЗН- р.№ 74/17.01.2013 г. е допусната математическа грешка, поради което е било наложително съдът, който извършва делбата, да я отстрани, тъй като иначе при сумиране частите на двамата съделители те биха надвишавали единица, каквато условно представлява делбеният имот. Непосредственият предмет на решението по чл.30,ал.1 ЗН е определяне и възстановяване на запазената част на наследника чрез намаляване / в случая/ на извършеното в негова полза дарение. По принцип решението има преобразуващо действие и от него зависи какво ще се дели, между кои страни и при какви квоти. Когато исканията за възстановяване на запазената част и за намаляване на завещанията и даренията са направени в делбеното производство, те се разглеждат съвместно, но е възможно преди делбата да са били заведени отделни дела от всеки от наследниците на един общ наследодател, които имат накърнена запазена част, и тези дела да са приключили с влезли в сила решения независимо едно от друго, както е станало в настоящия случай. Тези влезли в сила решения, тъй като се отнасят за различни части на един общ имот, трябва да бъдат съвместени от съда, който ще извърши делбата, при което той неизбежно ги подлага на преценка, тъй като ако ги пренесе механично, може да се получи резултат, несъвместим с целта на производството за делба. В настоящия случай като се сумират частите на страните, така както са определени в р.№ 74/17.01.2013 г, те надхвърлят 100%, което е недопустимо. Както правилно е установил въззивният съд, това е резултат на математическа грешка в изчисленията, и то не при определяне стойността на наследствената маса и стойността на запазената част на М. С., които правилно са посочени съответно от 82 900 лв. и от 27 633, 50 лв., а при последващите изчисления, които трябва да определят какъв е процентът и сумата на намаление на дарението, респ.на възстановяване на запазената част. По този начин, без да се накърнява формираната с решението по чл.30 ЗН сила на пресъдено нещо по въпросите, които са били предмет на това дело- размер на наследствената маса, размер на запазените и разполагаемите части и размер на намаление на дарението, делбата е допусната при дялове, които общо покриват целия имот. При това се установява, че частите на страните се изравняват, тъй като въпреки наличието на още едно дарение в полза на Ж. С., като стойност спрямо наследствената маса то е незначително, поради което разликата в дяловете е минимална и затова съдът ги е закръглил по на 50/% за всеки от двамата наследниците и при тези условия е допуснал делбата.
Вторият правен въпрос, който се поставя от касатора, е неотносим към спора, тъй като той не е бил предмет на произнасяне и от въззивния съд. Въпросът има отношение към формирането на масата на наследство на бащата Н. С. и е преклудиран с влязлото в сила решение по гр.д.№ 2344/ 2012 г., поправено с решение № 630/27.03.2013 г., където е прието, че масата на наследството включва ? ид.ч. от апартамента- дарение от 17.04.2006г., както и имотите по нот. акт № 40/1995 год. – на ? ид. ч. от лозе и 1/ 4 ид. ч. от построената в него вила, на обща стойност 82 900 лв.

По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационната жалба до разглеждане, поради което настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1757/28.11.2014 г. по гр.д.№ 1745/2014 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар