О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
София, 17.07. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………………………. и с участието на прокурора…………..……………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 662 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 21978 от 28.ХІІ.2017 г. на С. Д. С. от [населено място], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 2394 на Софийския апелативен съд, ТК, 11-и с-в, от 20.ХІ.2017 г., постановено по гр. дело № 4540/2017 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 66/9.VІ.2017 г. на Софийския ОС, ТК, ІІ-ри с-в, по т. д. № 123/2016 г. С последното е било признато за установено, че в полза на софийското „Хета Асет Резолюшън България” ООД /с предишно фирмено наименование „Хипо Алпе-Адриа-Лизинг”/ съществува вземане против С. Д. С. от София в размер на сумата от 13 965.60 евро, представляваща главница по запис на заповед, издаден от „Делта-С” ООД на 30.Х.2007 г. в [населено място] с посочен в него падеж на дата 1 декември 2011 г., както и законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 9 ГПК (2.ХІІ.2014 г.) и до окончателното погасяване на паричното задължение.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно решение, жалбоподателят С. претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявения от „Хета Асет Резолюшън България” ЕООД-София по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване съществуването на вземане на търговеца срещу него в размер на 13 965.60 евро, вкл. ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 9 ГПК (2.ХІІ.2014 г.) и до окончателното й изплащане, да бъде отхвърлен – като неоснователен.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата подателят й С. Д. С. обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл по следния материалноправен въпрос от значение както за изхода на делото, така и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„Дали авалистът може да противопоставя на приносителя на менителничния ефект възражения, които би могъл да му противопостави самият хонорат /издател на записа на заповед/, но също и лични възражения, произтичащи от каузално правоотношение между приносителя и хонората, при условие, че приносителят е недобросъвестен и е извършил злоупотреба с право, знаейки за наличието на лични възражения по същото каузално правоотношение с хонората (договор за финансов лизинг – бел. на ВКС)?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Хета Асет Резолюшън България” ЕООД-София писмено е възразило чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на поддържаното общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, а също и за присъждане – на основание чл. 78, ал. 8 ГПК- на юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.: съгласно чл. 25, ал. 2-във вр. ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Инвокиран е довод, че формулираният от касатора С. правен въпрос не отговаря на изискванията за допустимост на касационно обжалване, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. последно ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на С. Д. С. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд, с което предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК-във вр. чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК положителен установителен иск за съществуването на вземане в размер 13 965.60 евро е бил уважен, САС е приел, че от страна на въззивника /настоящия касатор/ не са били навеждани твърдения за пълно или частично за плащане на исковата сума в полза на въззиваемия, т.е. на търговеца приносител на менителничния ефект, а след като авалистът по него не е бил страна по каузалното правоотношение /договор за финансов лизинг/, то той не може да противопоставя на приносителя възражения, които би могъл да му противопостави самият хонорат – както абсолютни възражения за недействителност на ефекта (с изключение на възражението за недостатък на формата), така и лични възражения, произтичащи от каузалното правоотношение между приносителя и хонората. В тази връзка позоваването на въззивната инстанция е върху постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 26 от 24.ІV.2014 г. на състав на ІІ-ро т.о. по т. д. № 1027/2013 г.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. На плоскостта на това разяснение в процесния случай по необходимост се налага извод, че обстоятелството „дали приносителят на менителничния ефект е бил недобросъвестен и е извършил злоупотреба с право, знаейки за наличието на лични възражения по каузалното правоотношение”, не представлява въпрос, който надлежно да е бил включен в предмета на спора по конкретното дело и така да е предопределил неговия изход. В останалата си част релевираният от касатора С. Д. С. единствен правен въпрос намира отговора си в горецитираното в мотивите на САС решение на състав от ІІ-ро т.о. на ВКС, а това a priori изключва наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол.
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация търговско дружество искане с правно основание по чл. 78, ал. 8 ГПК, касаторът С. Д. С. ще следва да бъде осъден да заплати на „Хета Асет Резолюшън България” ЕООД сума в размер на 450 лв. (четиристотин и петдесет лева), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение. В процесния случай размерът му е определен в съответствие с разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2394 на Софийския апелативен съд, ТК, 11-и с-в, от 21.ХІ.2017 г., постановено по гр. дело № 4540/2017 г.
О С Ъ Ж Д А касатора С. Д. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], ут. VІІІ, ап. № 32, със съдебен адрес в същия град, на ул. „Христо Белчев” № 2, ет. V, офис # 8, да заплати на ответното по касация „Хета Асет Резолюшън България” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], ул. „Лисец” № 7, ап. № 3, СУМА в размер на 450 лв. (четиристотин и петдесет лева), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2