О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
гр.София, 20.03.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1314 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 03.06.2012г. по гр.д.№ 1604/2012г., с което ГС София е отхвърлил иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Жалбоподателят – С. Т. Д.,чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът П. И. Д., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение е отхвърлил изцяло предявения иск с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД от С. Д. срещу П. Д. за сумата от 19850 /деветнадесет хиляди осемстотин и петдесет лева / лв като неоснователен и недоказан.
Прието е, че сумите, които са превеждани от сметката на ищеца по сметката на ответната страна ежемесечно в исковия период са заплащани на основание съпружеско съжителство на страните и участието на всяка страна в общото домакинство и в отглеждане на детето съобразно доходите им. Прието е, че не се доказва обедняване на ищеца в резултат на обогатяване на другата страна, като се има предвид, че същият е живеел в жилището – собственост на ответната страна, няма данни да е заплащал отделно средства за наем или издръжка на детето в исковия период. Прието за недоказано и твърдението на ищеца- жалбоподател, че е изплащал заема по договор за кредит за закупуване на жилище собственост на ответната страна. Прието е също така, че паричните преводи от банковата му сметка по сметката на ответната страна не се установява да са свързани с погасяване на банков кредит за покупка на жилището –собственост на ответната страна, за да е налице връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответницата от един и същи факт – погасяване на банков кредит .
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят , чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за правната същност и реквизити на неоснователното обогатяване по чл.55 и сл.ЗЗД, за това подлежат ли на правна защита отношенията между лица живели на съпружески начала по реда на неоснователното обогатяване и какъв е размера на обичайния подарък, по въпроса може ли да се прилага разпоредбата на чл.105 СК/отм./ и по отношение на живеещи на семейни начала лица, както и какво е правното значение на безспорно установените факти между страните. Поддържа, че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на П№1/1979г. Пленум на ВС по приложението на чл.55 и 59 ЗЗД, решение от 02.06.2010г. по гр.д.№2/2009г., Іг.о. на ВКС, в което е прието, че въззивният съд се произнася с ново решение по съществото на спора, при което е длъжен да извърши самостоятелна преценка на всички събраните доказателства- на тези пред първата инстанция и на тези пред него и при констатирани противоречия е необходимо изрично да установи с надлежни доказателства противоречивите твърдения, като служебно допусне събиране на доказателства чрез съответни процесуални способи и направи преценка на всички факти включително и направените от страната в хода на процеса признания на неизгодни за нея факти, решение от 25.11.2011г. по гр.№55/2011г., І- во г.о. на ВКС, в което е прието, че съдът следва да обсъди релевантните за спора факти и да формира правни изводи по тях, както и определения на състави на ВКС по чл.288 ГПК, неотносими към преценката за допустимост на касационното обжалване и решения на състави на ВКС неотносими към предмета на спора.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. По въпроса за правната същност и реквизити на неоснователното обогатяване по чл.55 и сл.ЗЗД в решението е даден отговор в съответствие с трайната практика на ВКС, намерила израз и в посоченото от жалбоподателя тълкувателно решение.
По въпросите за това подлежат ли на правна защита отношенията между лица живели на съпружески начала по реда на неоснователното обогатяване и какъв е размера на обичайния подарък, по въпроса може ли да се прилага разпоредбата на чл.105 СК/отм./ и по отношение на живеещи на семейни начала лица, не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като същете не са от значение за изхода на спора. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, за да съставлява основание по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване. В този смисъл е и даденото разрешение в т.1 ТР№1/2009г. ОСГК и ТК на ВКС. Преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това че следва да бъде върната недължимо платената сума може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване и по въпроса за правното значение на безспорно установените факти между страните. В практиката се приема, че съдът следва да обсъди всички релевантните за спора факти и да формира правни изводи по тях, в какъвто смисъл е и даденото от въззивния съд разрешение в обжалваното решение.
Неоснователно е и искането на жалбоподателя за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК по поставените за разглеждане въпроси, тъй като същият не сочи да е налице липса на съдебна практика по тях, нито че съществуваща такава е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в основание за допускане на касационното обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 03.06.2012г. по гр.д.№ 1604/2012г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: