О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
гр. София, 21.11.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2678 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А. В. С. от [населено място] чрез процесуални представители адв. Р. И. К. и адв. В. Д. Д. срещу „Интерлийз” ЕАД, [населено място] за отмяна по реда на чл. 47, т. 4 ЗМТА на решение от 22.12.2014г. по вътрешно арбитражно дело № 91/2013г. на Арбитражния съд при Българската търговско – промишлена палата.
По делото е постъпила молба от ищеца с вх. № 8001/12.09.2018г., в която ищецът е изложил съображения, че цената на иска е в размер 60 061 лв., представляваща половината от главницата по арбитражното решение и за която сума е осъден А. С., половината от сумата, представляваща мораторна лихва, и половината от присъдените разноски. В посочената молба ищецът е направил искане за освобождаване от внасяне на държавна такса поради липса на средства и имущество на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото.
В случая ищецът А. В. С. е представил декларация за материално и гражданско състояние, в която е декларирал, че не получава месечен доход, не упражнява дейност като едноличен търговец, нито извършва услуги с личен труд, нито извършва селскостопанска дейност, не е в граждански брак, издържа едно дете, като средствата за издръжка на семейството му се осигуряват от неговите родители, не притежава недвижими имоти, нито МПС, не притежава дялове и акции в търговски дружества, нито парични влогове и не страда от заболяване, което да налага постоянни разходи. Настоящият съдебен състав констатира, че А. В. С. е съдружник и управител на „Венус“ ООД, [населено място], в което дружество притежава 60 дяла от капитала /по 50 лв. всеки, равняващи се на 3 000 лв. общо/ – обстоятелство, което не е декларирал. При наличие на данни по делото, че ищецът /частният жалбоподател/ осъществява търговска дейност, която не е прекратена, нито е открито производство по ликвидация, нито е подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството, няма основание за освобождаването му от внасяне на дължимата държавна такса. Съдебният състав отчита и факта, че ищецът е здрав и в трудоспособна възраст – на 32 години.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че не са налице предпоставките за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК.
На основание чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 ГПК във връзка с чл. 128, т. 2 ГПК исковата молба трябва да се остави без движение и на ищеца да бъде предоставен едноседмичен срок от връчване на съобщението, в който да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 5 617,34 лв., определена съгласно чл. 48, ал. 3 ЗМТА във връзка с чл. 71 ГПК във връзка с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Определената в посочения размер държавна такса представлява 4% върху цената на иска, предвид диспозитива на арбитражното решение и солидарното осъждане на А. В. С. и „Венус“ ООД.
Мотивиран от гореизложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. В. С. от [населено място] за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба вх. № 7525/02.08.2018г. по описа на входящия регистър на ВКС.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 5 617,34 лв., в противен случай исковата молба ще бъде върната и производството по делото прекратено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.