2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
гр. София, 24.07.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 833 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д п „П и” срещу определение № 3903 от 23.11.2016г., постановено по ч. гр. д. № 4739/2016г. от Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение № 3984 от 21.07.2016г. по т.д. № 4560/2015г. на Софийски градски съд, с което производството е прекратено и делото е изпратено на АС-Бургас.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли да бъде отменено като такова. Сочи, че осъществява поддържането в изправност – експлоатационна годност, на разположените във водната площ пътища, които са собственост на държавата, като в тези задължения влизат и дейностите по сигнализиране на препятствията, както и по отстраняването им във възможно най-кратки срокове. С оглед на това дейността, извършвана от държавното предприятие при изпълняване на предмета му на дейност, е идентична на общините при поддържането на сухоземните пътища, като разходите за осъществяване на дейността се извършват от събраните от предприятието пристанищни такси. Въз основа на изложеното, счита, че приложение намира разрешението, дадено в т.3 от Тълкувателно постановление № 2/ 19.05.2015г. по тълк.д. № 2/ 2014г. на ОСГК на ВКС и I и II колегия на ВАС.
Ответникът не заявява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено на Административен съд-Бургас, Апелативен съд – София е приел за правилен извода на СГС, че дейността по събиране на пристанищните такси, които са публични държавни вземания, е административна, тъй като се характеризира с отношения на власт и подчинение, поради което връщането на недължимо платени суми не може да се търси по общия ред на плоскостта на неоснователното обогатяване, а по специалния ред, предвиден в чл.202 и сл. на АПК. Посочено е, че в исковата молба се релевира незаконосъобразност на действия на овластено със специален закон държавно предприятие да извършва административна дейност по начисляване и събиране на пристанищни такси и като се твърди, че такива такси незаконосъобразно са начислени в завишен размер се иска присъждане на обезщетение, представляващо разликата между дължимия и събрания от ищеца размер на таксите. Решаващият състав се е позовал и на даденото в решение № 230 / 15.12.2014г. по т.д. № 3641/ 2013г. на ВКС, I ТО разрешение, че в тези случаи предмет на делото не е отрицателен иск, основан на твърдението за липса на каквото и да било правоотношение между страните, а законосъобразността при начисляването на такси, установяването на това финансово плащане и събирането му, поради което е недопустимо произнасянето на гражданския съд по спора. Счетено е за неоснователно позоваването на жалбоподателя на т.3 от мотивите на Тълкувателно постановление № 2/ 2015г. на ОСГК на ВКС и I и II колегия на ВАС, тъй като дадените в нея разяснения касаят исковете за вреди, причинени от транспортно – комуникационни мрежи и съоръжения, собственост на държавата и общините, а не споровете за законосъобразността при определяне и събиране на такси като вид неданъчен бюджетен приход. Цитираното тълкувателно постановление визира единствено пътищата, но не и пристанищата като част от транспортно – комуникационните мрежи на страната, като отговорът е свързан с вредите от неизпълнението на задълженията за стопанисване на пътя, поддържането му в изправно състояние, сигнализирането на препятствията по него и отстраняването им във възможно най-кратки срокове, а не действия по събиране на такси.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС /основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ по следните правни въпроси, които са и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК: /1/ Идентична ли е дейността, осъществявана от Д п „П и” по изпълнение на предмета му на дейност, регламентиран в чл.115м ЗМПВВППРБ, а именно – дейността по поддържане на пристанищата, подходните канали и пристанищните аквакултури и по навигационното им осигуряване, с дейността, осъществявана от общините по поддържането в изправно състояние на сухоземните пътища?; /2/ Кое решение и приложимо в настоящия случай – решение № 230 / 15.12.2014г. по т.д. № 3641/ 2013г. на ВКС, I ТО, или по-късно постановеното Тълкувателно постановление № 2/ 19.05.2015г. по тълк.д. № 2/ 2014г. на ОСГК на ВКС и I и II колегия на ВАС.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол. Случаят не попада в приложното поле на Тълкувателно постановление № 2/ 19.05.2015г. по тълк.д. № 2/ 2014г. на ОСГК на ВКС и I и II колегия на ВАС, тъй като не се касае до дейност по поддържане на пътища и настъпили вреди във връзка с това, а за дейност по начисляване и събиране на такси – публични вземания. Обжалваното определение на въззивния съд е съобразено с относимата за него задължителната практика на ВКс, поради което не е налице релевираното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, като липсва и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не е налице изменение на обществените условия или на законодателството, които да водят до необходимост до промяна на даденото в задължителната практика на ВКС тълкуване, цитирана от апелативния съд.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 3903 от 23.11.2016г., постановено по ч. гр. д. № 4739/2016г. от Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.