4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
гр. София, 25.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря……………………………………………………………………. и с участието на прокурора, ……………………………………………………като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 1749 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 1777/17.ІІ.2014 г., подадена от [фирма]-София против определение № 246 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 4.ІІ.2014 г. по гр.д. № 2694/2013 г., с което е била оставена без уважение /”отхвърлена”/ негова молба с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК – за допълване на постановеното по това дело на 18.ХІ.2013 г. протоколно определение в частта му за разноските: във връзка с частичното прекратяване на въззивното пр-во по жалбата на В. М. К. от [населено място] срещу постановеното от първостепенния съд отхвърляне на преките му искове по чл. 226, ал. 1 КЗ за разликата над присъденото застрахователно обезщетение от 65 000 лв. и до претендираното по делото такова в размер на 100 000 лева.
Оплакванията на застрахователя частен жалбоподател са за необоснованост и постановяване на атакуваното определение при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който – на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК – да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за прекратяване на въззивното пр-во, както и разноските за настоящето – 15 лв. държавна такса по с/ка на ВКС и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по частната жалба В. Мих. К. от [населено място] не е ангажирал свое становище по основателността й.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата частна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е частично основателна.
За да отхвърли молбата на застрахователя настоящ частен жалбоподател по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК, чиито предмет е било допълване на протоколно определение от откритото с.з. на 18.ХІ.2013 г. за частично прекратяване на въззивното пр-во по гр. дело № 2694/2013 г. с присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 850 лв. (хиляда осемстотин и петдесет лева), САС е приел, че присъденото му такова в размер на сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева) съответства на изтъкнатото и в мотивите към последващото въззивно решение (№ 43/14.І.2014 г.) по това дело обстоятелство, че въззиваемото застрахователно д-во е депозирало само отговор на въззивната жалба и негов представител не се е явил в проведеното открито с.з. на горепосочената дата, когато е било приключено съдебното дирене. Главното съображение на състава на САС е било досежно необходимостта от прилагане по аналогия на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В редакцията си към датата на постановяване на атакуваното въззивно определение този текст от Наредбата обаче гласи, че за изготвянето на въззивно жалба без явяване в съдебно заседание, /а по аналогия – и за изготвянето на отговор по такава без явяване в съдебно заседание/ „възнаграждението е в размер на ? от възнаграждението по чл. 7 или чл. 8, но не по-малко от 150 лв.” Следователно САС е следвало да съобрази размера на дължимото на [фирма]-София юрисконсултско възнаграждение преди всичко с конкретния материален интерес на д-вото в прекратената част на въззивното производство.
Според чл. 7, ал. 2, т. 4 от същата Наредба при материален интерес, надхвърлящ 10 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение е 650 лв. + 2% за горницата над 10 000 лв. Или в конкретния случай, при материален интерес на застрахователя в прекратената част на делото от 70 000 лв. (35 000 лв. + 35 000 лв.), това възнаграждение възлиза на 1 850 лв., а ? от него – съответно на 1 387.50 лв. Вместо това въззивният съд е присъдил с решението си по делото само 150 лв. и затова атакуваното в настоящето пр-во определение на САС, ще следва да се измени с допълни с присъждането на още 1 237.50 лв. (хиляда двеста тридесет и седем лева и петдесет стотинки) – реално дължимо юрисконсултско възнаграждение. В останалата му част – за разликата над 1387.50 лв. и до пълния предявен размер на претенцията по чл. 78, ал. 4 и 8 ГПК, а именно за 1 850 лв., атакуваното в настоящето пр-во определение ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 246 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 4.ІІ.2014 г., постановено по гр. д. № 2694/2013 г. В ЧАСТТА, с която е била отхвърлена молбата на [фирма]-София с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК за разликата НАД 150 лв. и до 1387.50 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА протоколното определение на САС, ГК, 4-и с-в, от откритото с.з. на 18.ХІ.2013 г., проведено по гр. дело № 2694/2013 г., КАТО ОСЪЖДА В. М. К., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 4 и 8 ГПК – да заплати на [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], допълнително СУМА в размер на 1 237.50 лв. (ХИЛЯДА ДВЕСТА ТРИДЕСЕТ И СЕДЕМ ЛЕВА И ПЕТДЕСЕТ СТОТИНКИ), представляваща юрисконсултско възнаграждение за прекратената част на въззивното пр-во по обективно кумулативно съединените преки осъдителни искове с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 246 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 4.ІІ.2014 г., постановено по гр. д. № 2694/2013 г. В ОСТНАЛАТА МУ ЧАСТ – за разликата над 1 387.50 лв. и до пълния размер на претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза въззиваемото застрахователно д-во за прекратената част на въззивното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 1749 по описа за 2014 г.