О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
гр. София, 26.11.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 5486/2014 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частната касационна жалба на М. М. П. от [населено място] против въззивното определение от 16.07.2014 год. по ч. гр. д. № 590/2014 год. на Великотърновския окръжен съд. С него е потвърдено определението от 28.05.2014 год. по гр. д. № 685/2013 год. на Свищовския районен съд, с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от заплащането на държавна такса за въззивното обжалване на решението от 11.04.2014 год. по същото дело.
В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за недопустимост, респ. незаконосъобразност на въззивното определение и искане то да бъде отменено, като се постанови освобождаване от държавна такса за обжалването.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва определение, с което се дава разрешение по същество на производството по искане за освобождаване от внасяне на държавна такса, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
В приложеното към частната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК – произнасянето на въззивния съд по правните въпроси, свързани най-общо с преценката на съда за освобождаване от държавна такса въз основа на предпоставките за това, е в противоречие с представената практика на ВКС – определение № 211/18.05.2010 год. по ч. гр. д. № 207/2010 год. І г. о., определение № 40 от 1.02.2012 год. по ч. гр. д. № 22/2012 год. ІІ г. о., последното представляващо задължителна съдебна практика. Представени са и други определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, с които е постановено освобождаване от внасяне на държавна такса при констатирано материално затруднение на страната и при данни за имущественото й състояние с довод за противоречиво решаване в обжалваното определение на въпроса относно материалното затруднение, при представена справка за доходите за последния месец и декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК. Поставен е и въпросът относно задължението на съда да укаже на молителя да представи доказателства за трайна обективна невъзможност за плащане на дължимата държавна такса, обосновавайки наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въпросът за предпоставките, въз основа на които съдът преценява липсата на достатъчно средства за заплащане на такси и разноски, е обусловил извода на въззивния съд в обжалваното определение – в същото е прието, че от представените към молбата за освобождаване от държавна такса доказателства не може да се направи извод за невъзможност на жалбоподателката да плати определената държавна такса от 400 лв. за обжалване на първоинстанционното решение, тъй като същите не установяват трайна невъзможност на страната да внесе дължимата държавна такса – ищцата е регистрирана като безработна до 25.05.2014 год., но преценката е обхванала здравословното й състояние и трудоспособността й с оглед възможността да реализира доходи, както и обстоятелството, че е управител на търговско дружество. Съдът е преценил и данните за доходите на съпруга, които са в посочения размер само за един месец, т. е. също не могат да обосноват извод за трайна липса на средства, поради което и установеното с представените доказателства общо материално състояние, съпоставено с размера на дължимата държавна такса, не дава основание за освобождаване от внасянето й.
Следователно, преценката на съда е направена въз основа на представените от жалбоподателката доказателства, от които според решаващият съд не може да се направи извод за липса на достатъчно средства за заплащане на таксата. Произнасянето му не е в противоречие с цитираната съдебна практика, в която е прието същото разрешение относно преценката на съда въз основа на предпоставките на закона относно имущественото състояние на молителя, съпоставено с размера на дължимата държавна такса. Различията в крайния извод за основателност или неоснователност на молбата са обусловени от направената преценка на всички тези обстоятелства, поради което и не обосновават противоречие по формулираните въпроси нито в хипотезата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, нито по т. 2. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въпросът дали съда следва да указва на молителя да представи доказателства за трайна обективна невъзможност за внасяне на държавната такса не е обусловил извода му за неоснователност на молбата, тъй като в тежест на молителя е установяването на предпоставките за освобождаване от такси и разноски, като въз основа на представените доказателства съдът прави своята преценка.
Оплакванията на жалбоподателката касаят всъщност произнасянето по същество по молбата й за освобождаване от държавна такса, като се позовава на наличието на всички предпоставки по чл. 83, ал. 2 ГПК, обуславящи основателност на молбата й. Поради липсата на основание за допускане на касационното обжалване тези доводи не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, вкл. и доводът за недопустимост /в който смисъл е разрешението по т. 12 от ТР № 6/2012 год. ОСГТК на ВКС/, поради което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 334 от 16.07.2014 год. по ч. гр. д. № 590/2014 год. на Великотърновския окръжен съд по подадената от М. М. П. от [населено място] частна касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: