О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
гр. София 26.06.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 21 юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 488 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ответниците Р. Д. Ч., А. Д. Ч. и Д. П. Ч., всички чрез адв.В. С. против решение № 1274/28.02.2012 г. по гр.дело № 1228/2011 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение по гр.дело № 15480/2007 г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателите, че С. К. М. е собственик на основание наследяване от Г. К. М. на недвижимия имот – апратамент № 153, находящ се в [населено място], ж.с.”З. Б-” на 14 етаж на [жилищен адрес] със застроена площ от 56.64 кв.м., като жалбоподателите са осъдени да предадат на ищцата владението на описания имот.
Жалбоподателите поддържат основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуални правила.
В изложението към касационната жалба са формулирани въпросите: 1. следва ли съдът при преценката на доказателствата във връзка с установяване наличието или липса на съгласие по договор, сключван в нотариална форма по реда на ГПК/отм./ да изследва само тези свързани с автентичността на подписа или трябва да изследва и обстоятелствата и доказателствата в тази връзка, свързани с останалите действия на страната в нотариалното производство, като личното явяване пред нотариуса по смисъла на чл.474,ал.4 ГПК/отм./, изслушването на прочита на акта от нотариуса и неговото одобрение от страните по сделката по смисъла на чл.475,ал.1 ГПК/отм./, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 2. налице ли е изразено съгласие от страна по договор, сключван в нотариална форма по реда на ГПК/отм./ ако се установи, че страната се е явила лично пред нотариуса, взела е участие в нотариалното производство, като е изслушала прочитането на съдържанието на акта от нотариуса, одобрила го е пред него, но подписът й се окаже неавтентичен, поради подписването с друг, а не с обичайно употребявания от нея подпис или поради преиначаване на собствения подпис, така че да изглежда като имитиран от друго лице или ако страната е потвърдила пред нотариуса предварително положен, но чужд подпис, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответницата по жалбата С. К. М., чрез адв.Б. М. в писмен отговор е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима.
От фактическа страна е прието, че жалбоподателите-ответници са придобили процесния апартамент № 153 с площ от 56.64 кв.м., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание договор за покупко-продажба, извършен с нот.акт № */09.10.2002 г. с продавач К. В. П.. А. Ч. придобила ? ид.част от имота, а Д. Ч. и Р. Ч. общо ? ид.част.
Праводателят на жалбоподателите придобил процесния апартамент на основание договор за покупко-продажба, извършен с нот.акт № */16.08.2002 г. Прехвърлител по този договор е Г. К. М. – наследодател на ответницата по жалбата-ищца, който го придобил на основание договор за продажба, извършен с нот.акт № */28.02.1996 г.
Г. М. починал на 16.07.2006 г. и оставил единствен наследник по закон ищцата С. М. – сестра.
Прието е, че с влязла в сила присъда от 08.10.2008 г. по нохд № 3397/2007 г. на Софийски районен съд, потвърдена с решение № 951/30.06.2009 г. по внохд № 765/2009 г. на Софийски градски съд нотариус В. А. е призната за невиновна в това, че на 16.08.2002 г. в нотариалната си кантора в [населено място] съставила процесния нотариален акт № */2002 г., в който удостоверила неверни обстоятелства, че Г. М. се е явил в нотариалната кантора и е направил изявление, че е съгласен с описаната в акта сделка, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства, поради което е оправдана по повдигнатото обвинение по чл.311,ал.1 НК. Според въззивния съд с присъдата и въззивното решение наказателния съд е приел за доказана обективната страна на престъплението, но не е доказана субективната страна на деянието – че подсъдимата е знаела, че явилото се лице не е Г. М..
Установено е от съда възоснова на приети заключения на вещи лица по назначени съдебно графологични експертизи, че подписът, положен за „продавач” в нотариален акт № */2002 г. не е на Г. М., като не са установени признаци за маскировка/автоподлог/ на подписа.
По възражението на жалбоподателите за право на задържане съдът е приел, че в процесния апартамент са извършени подобрения като това са подмяна на дограмата и монтаж на нова метална входна врата, които са увеличили стойността на имота с 2 818 лв., аостаналите подобрения, оценени общо с посочените в размер на 5 627.94 лв. представляват такива по поддържане на жилището.
От правна страна съдът е приел, че наследодателят на ищцата Г. М. е придобил собствеността върху спорния апартамент на основание договор за покупко-продажба, извършена с нот.акт № */96 г. Прието е, че впоследствие същият не се е разпоредил с правото на собственост върху апартамента в полза на третото лице-праводател на жалбоподателите К. П. чрез договор за покупко продажба. Според съда писмената нотариална форма е такава за валидността на договора, съответно наличието на подписи на страните по сделката е съществен елемент от спазването на тази форма. Прието е, че подписът на страните по сделката удостоверява авторството на волеизявлението и наличието на съгласие. Съдът е приел, че подписът за „продавач” в нот.акт № */16.08.2002 г. не е положен от Г. М.. Този извод съдът е направил, като е взел предвид изслушаните съдебно графологични експертизи. Прието е, че показанията на свидетелката А. не опровергават изводите на съдебно графологичните експертизи, тъй като същата е била обвиняема за същата сделка по приключилото наказателно дело и има интерес да твърди извършването на вярно нотариално удостоверяване. Съдът е приел, че е доказана неавтентичността на положения от името на продавача Г. М. подпис в процесния нотариален акт № */2002 г., съответно и липсата на съгласие за сключения договор за продажба. На това основание съдът е приел, че договорът за продажба, извършен с нот.акт № */2002 г. е нищожен, поради липса на съгласие и не е породил вещноправен ефект-не е прехвърлена собствеността на процесния имот върху купувача К. П., съответно последният не е могъл да прехвърли тази собствност с последващ договор за продажба на жалбоподателите. Същите не са придобили собствеността върху процесния апартамент независимо от поредността на вписванията. Прието е, че поредността на вписванията е от значение при конкуренция между няколко приобретатели от един и същи прехвърлител, но ако прехвърлителят е собственик на имота. Възоснова на тези съображения съдът е направил решаващия извод, че Г. М. не е загубил собствеността на процесния имот. След неговата смърт ищцата С. М. е придобила собствеността върху апартамента на основание наследяване. Прието е, че жалбоподателите ответници владеят апартамента, без да имат основание за това. Поради наличие на предпоставките на чл.108 ЗС съдът е приел за основателна исковата претенция на ответницата по жалбата.
По възражението на жалбоподателите за право на задържане по чл.72,ал.3 ЗС съдът е приел, че същите са добросъвестни владелци на процесния апартамент, но не са доказали да са извършили твърдяните подобрения. Поради това съдът е направил извода, че не е доказано основание за възникване на право на задържане в полза на жалбоподателите.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по първия правен въпрос, формулиран в изложението. Въпросът касае приложението на разпоредбите на чл.474,ал.4 ГПК/отм./, чл.475, ал.1 ГПК/отм./. За да е налице предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК разглеждането на правния въпрос, включен в предмета на делото и обусловил правните изводи на съда следва да допринесе за промяна на създадена съдебна практика, поради неточно тълкуване на законовите разпоредби или за осъвременяване на тълкуването, поради настъпили изменения в законодателството и обществените условия. Само тогава въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Следва да е налице и втората предпоставка, визирана в чл.280,ал.1,т.3 ГПК – правният въпрос да допринесе за развитие на правото. А тази предпоставка се установява, когато разглеждането на правния въпрос ще допринесе за създаване на съдебна практика по приложението на непълна, неясна или противоречива законова разпоредба или съответно за осъвременяване на последната, поради настъпили изменения в законодателството и обществените условия. Разпоредбите на чл.474,ал.4 ГПК/отм./ и на чл.475,ал.1 ГПК/отм./ са ясни, пълни и непротиворечиви и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика. Поради това не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория въпрос, поставен в изложението. Същият не е разрешаван от въззивния съд, тъй като жалбоподателите са го извели от факти, които не са установени по делото. А именно, че прехвърлителят Г. М. се е подписал като продавач по сключения договор за продажба, извършен с нот. акт № */16.08.2002 г., като е положил друг подпис, а не обичайно употребявания, съответно е потвърдил пред нотариуса предварително положен чужд подпис. Съдът е направил извода за липса на съгласие от страна на продавача по сключения договор за продажба, извършена с нот. акт № */2002 г., като е приел за установено, че подписът на продавача е неавтентичен – не е положен от Г. М.. Възоснова на този факт и останалите прието за установени факти по делото съдът е обосновал правните си изводи. Следователно правният въпрос не е такъв по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК и поради това не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, без да се обсъжда наличието на предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по поставените правни въпроси от жалбоподателите.
С оглед изхода на спора без уважение следва да се остави молбата на жалбоподателите за спиране изпълнението на въззивното решение на Софийски градски съд.
В полза на ответницата по жалбата следва да се присъди сумата 500 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1274 от 28.02.2012 г. по гр.дело № 1228/2011 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 38909/06.04.2012 г., подадена от ответниците Р. Д. Ч., А. Д. Ч. и Д. П. Ч., всички чрез адв.В. С., съдебен адрес [населено място], [улица],ет.3 адв.В.С..
Осъжда Р. Д. Ч., А. Д. Ч. и Д. П. Ч. и тримата с адрес [населено място],[жк], бл. № 6, вх.Б, ет.14, ап. 153 да заплатят на С. К. М., [населено място], [улица], № 5, ет.3,ап.9,с адрес за призоваване [населено място], [улица], № 7 Б, ет.1,ап.1, чрез адв.Б.М. сумата 500 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Оставя без уважение молбата на жалбоподателите Р. Д. Ч., А. Д. Ч. и Д. П. Ч., всички чрез адв.В. С., съдебен адрес [населено място], [улица],ет.3 адв.В.С. за спиране изпълнението на въззивно решение № 1274 от 28.02.2012 г. по гр.дело № 1228/2011 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: