О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
София,08.11.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5463 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Д. Д. Д. от [населено място], чрез пълномощника й адв. Н. К., обжалва в срок с касационна жалба въззивното решение от 28.03.2013 год. по гр. д. № 1389/2012 год. на Бургаския окръжен съд в частта му, с която след отмяна на първоинстанционното решение по извършване на делбата е постановил друго, с което на основание чл. 292 ГПК /отм./ е разпределил в неин дял едноетажната масивна сграда с площ 66 кв. м., с предназначение за офис, с идентификатор 07079.609.89.2, ведно с прилежащите 40.915/375.75 ид. ч. от дворното място с пазарна стойност на дела 72 400 лв, а на другата съделителка А. П. П. разпределил в дял ателие с площ 30.15 кв. м., с идентификатор 07079.609.89.3, находящо се на първия етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в същия имот, ведно с прилежащото му избено помещение от 7.92 кв. м. и прилежащите 40.915/375.75 ид. ч. от дворното място с пазарна стойност на дела 67 000 лв. и осъдил последната да заплати на касаторката Д. Д. парично уравнение в размер на сумата 20 534 лв.
Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи относно разпределението на делбените имоти, като съдът не е отчел направените от нея подобрения в ателието, в което същата живее. Касаторката иска отмяна на въззивното решение и решаване на делото по същество, без конкретизация на искането, с присъждане на направените разноски.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като сочи като правни въпроси тези, свързани с критериите при разпределение на делбените имоти, и по конкретно дали при наличие само на единия от тях следва да се игнорира обстоятелството, че този съделител живее в единия делбен имот, по които твърди да е налице противоречие със съдебната практика, приемаща като основно изискване при този способ да се създава най-малко неудобство на съделителите, а не като единствен възможен критерий да се цени стойността на дяловете и размера на квотите. Представят се цитираните съдебни решения по гр. д. № 1040/2010 год. І г. о., гр. д. № 828/90 год. І г. о., гр. д. № 681/08 год. І г. о. на ВКС. Формулиран е и въпрос дали правилно е извършена делбата чрез разпределение на имотите, а не чрез теглене на жребий, като касаторката се позовава на противоречие с решение № 199 по гр. д. № 718/2003 год. І г. о. на ВКС, в което е прието, че разпределението е възможно при различни дялове и същевременно имотите се различават по стойност, което според касаторката в случая не е налице. Поставен е и въпрос за характера на подобренията, по който според касаторката е налице противоречие на приетото от въззивния съд с обобщението на това понятие в ППВС № 6/74 год.
В представен писмен отговор ответницата А. П., чрез пълномощника й адв. Н. К., оспорва наличието на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, респ. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като прецени съображенията в представеното изложение и данните по делото, приема следното:
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е съобразил с дадените му указания при първата касация относно обособеността на делбените имоти като два отделни самостоятелни обекта – ателие и офис, каквото е и предназначението им. За да извърши делбата им чрез разпределение между двете съделителки, съдът е съобразил изразеното становище на двете страни относно приложението на този способ, както и разясненията по т. 5 от ППВС № 7/73 год. относно невъзможността или неудобството за теглене на жребий – делбените имоти съществено се различават по площ, обем и стойност, различни части на съделителите, извършени в някой от имотите подобрения от някой от съделителите и избягване на бъдещи спорове между тях. Въззивният съд е съобразил и цитираната в мотивите задължителна съдебна практика по въпроса за избор на един от двата способа на извършване на делбата – жребий или разпределение и приел, че делбата следва да се извърши чрез разпределение по чл. 292 ГПК /отм./ с оглед разликата във вида, площта и стойността на двата имота и различните квоти на двете съделителки – 4/6 ид. ч. за касаторката и 2/6 ид. ч. за А. П..
За да разпредели делбените имоти по посочения в решението начин, въззивният съд се е съобразил с възприетите в цитираната задължителна съдебна практика критерии за това, като е счел, че фактическото ползване и направата на подобрения не може да бъде приоритет, с оглед на това, че не е установено касаторката да е правила подобрения в спорното ателие, а фактическото ползване се отнася и до двата имота. Затова е отчел значението на втория критерий – размера на квотите на съделителите и стойността на дяловете, като в дял на притежаващата по-голям дял съделителка е поставил по-големия и по-скъп имот.
Поставените от касаторката въпроси относно критериите при разпределението са релевантни за изхода на спора по извършването на делбата по избрания способ, относно който способ спор между страните не е съществувал. Спорен е бил въпросът кой имот в кой дял да се постави, като и двете съделителки са претендирали за ателието, като при решаването му въззивният съд се е ръководил от задължителната съдебна практика, на която се позовава и касаторката в изложението си. Според настоящия състав произнасянето по този въпрос в обжалваното решение не е в противоречие с тази практика, тъй като обстоятелството дали единият съделител е направил подобрения в единия имот е фактически въпрос, подлежащ на установяване от страната. Съдът е приел, че касаторката не е установила да е извършила подобрения в спорното ателие, /каквито е приел да е направила в другия имот/, поради което и фактическото му ползване от нея не може да се приеме като приоритет пред критерия за разпределението по големината на квотите и стойността на дяловете. Още повече, че е налице фактическо ползване от нея и на другия имот, поради което и с оглед на приетия критерий е счел, че следва да й бъде разпределен в дял по-големия и по-скъп имот, тъй като съответства на по-голямата й квота в съсобствеността. Доводите на касаторката относно извода за липса на извършени подобрения представляват касационни основания за необоснованост на извода, които не могат да се обсъждат в настоящето производство, което има за предмет наличието на основания за допускане на касационното обжалване.
Формулираният от касаторката въпрос за избора на способа за извършване на делбата – разпределение по чл. 292 ГПК /отм./, а не теглене на жребий, също не е разрешен в противоречие с практиката, и по-конкретно представеното от касаторката решение по гр. д. № 718/2003 год. на І г. о. на ВКС, тъй като въззивният съд е изложил съображения при съобразяване на посочената в мотивите му задължителна съдебна практика. В този смисъл е било и становището на страните по делото. При наличие на задължителна съдебна практика основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както следва да се квалифицира поддържаното от касаторката, не е налице.
Поради тези съображения при липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част не следва да се допуска.
Разноски за настоящето производство не се присъждат на ответника, тъй като не са налице данни такива да са извършени.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № V-23 от 28.03.2013 год. по гр. д. № 1389/2012 год. на Бургаския окръжен съд по подадената от Д. Д. Д. от [населено място], чрез адвокат Н. К. касационна жалба против него в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: