Определение №383 от по гр. дело №2592/2592 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
                                           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 383
 
София, 02.10. 2008година
 
 
        
 
           Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение  , в съдебно заседание на  двадесет и шести септември   две хиляди и осма година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                 ЧЛЕНОВЕ:       БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА           
                                     ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
                                                              
                                                            
при участието на секретаря изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело №  2592/2008 година
 
Производството е по чл.288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от И. /Антон/ П. срещу въззивното решение на Софийски градски съд от 19.02.2008г. по гр.д. № 48/2007г.
С обжалваното решение Софийски градски съд е оставил в сила първоинстанционото решение на Софийския районен съд, 40 състав от 17.06.2004г. по гр.д. 9535/2003г. , с което е отхвърлен иска с правно основание чл.108 ЗС , предявен от И. /Антон/ П. против Л. Б. Б. и В. Б. Б. за предаване владението на 2/3 ид.ч. от недвижим имот – урегулиран поземлен имот Х-698 от кв.7 по регулационния план на гр. С., кв. Бояна от 1997г. с площ от 1800 кв.м. , заедно с построената в него двуетажна вилна сграда.
Твърденията на ищеца в исковата молба са били, че е собственик на имота по силата на реституция на основание чл.2 ЗВСОНИ.
Въззивният съд е приел, че не е налице първата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск, а именно ищецът да докаже правото си на собственост на твърдяното в исковата молба придобивно основание. Изложил е съображения, че не е настъпила реституциа при условията на чл.2 ЗВСОНИ, тъй като имотът е продаден от държавата на трети лица и не се е намирал в нейния патримониум към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ, което предпоставя провеждането на иск по чл. 7 ЗВСОНИ. Отделно от това е изложил и съображения, че не е налице хипотезата на чл.2 ал.2 ЗВСОНИ, тъй като не е налице незаконно отчуждаване на имота по реда на чл.101 ЗС. Следователно решаващият извод на съда, за да отхвърли предявения ревандикационен иск е принципното съображение, че за да се възстанови собствеността по ЗВСОНИ , когато имотът след отчуждаването му е продаден на трети лица с оглед на изискването на чл.1 от закона при влизането му в сила имотът да е собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон, е необходимо да бъде предявен иск по чл.7 ЗВСОНИ за установяване, че придобиването от третите лица е станало в нарушение на нормативни актове, както и чрез използуване на служебно или партийно положение или чрез злоупотреба с власт. С оглед на изложеното произнасянето на съда по въпроса за законността на отчуждаването не е съществен за решаването на делото и не са не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване, на които се е позовал касатора в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение на основание чл.288 ал.1 ГПК
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество касационната жалба на И. /Антон/ П. срещу въззивното решение на Софийски градски съд от 19.02.2008г. по гр.д. № 48/2007г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top