O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
София, 25.05.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 275 /2009 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 2701/18.06.2008 година от И. К. С. и Т. И. С. от с. О., община Ч. срещу Решение Nо 253 от 10.05.2008 година по гр. в.. д. Nо 224/2008 год. на Смолянския окръжен съд , с което е оставено в сила Решение Nо 22 от 15.02.2008 година по гр.д. Nо 129/2007 година на РС Чепеларе, в частта по отхвърления иск по чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ за признаване правото на възстановяване собствеността на ? част гора в ревир „О” по наследство от П. С.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при събиране на доказателствата и тяхната преценка по делото и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК с изложение си по делото, жалбоподателите чрез процесуалния им представител адв. Н,обосновава допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с противоречиво разрешаване на въпроса на годните доказателства и доказателствени средства за установяване правото на собственост на гори по ЗВСГЗГФ , в хипотезите на наследяване от праводател, починал далеч преди национализацията , разрешен по различен начин от други сходни разрешения от различни състави на други съдилища, като са цитирани и представени Решение Nо 129 от 17.03.2004 година по гр.д.Nо 84/2003 година на Чепеларския районен съд.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор по подадената касационна жалба от ответната страна- О. с. “ Земеделие „ гр. Ч., Регионално управление на горите , преобразувано в регионална дирекция на горите и Държавното лесничейство- с. Х..
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на преценка на данните по делото и характера на заявения иск – установителен по чл. 13 ал. 2 от ЗВСГЗГФ за признаване правото да се възстанови собствеността на гори , настоящият състав намира , че са спазени изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК досежно размера на обжалваемия интерес и касационната жалба е процесуално допустима.
С обжалваното Решение , окръжният съд е оставил в сила решение на районен съд , В ЧАСТТА по отхвърления иск на И. К. С. и Т. И. С. , от с. О. заявен на основание чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ срещу ОбСЗГ, РУГ и Държавно лесничейство с. Х. за признаване правото на възстановяване собствеността на ? идеална част от гори в ревир „О”,останали в наследство от наследодателите им –братя С. – М. Съдът е приел, че извлечението от „Дневникът за имуществени дялове „ на членовете на горовладелската кооперация , не е годно доказателствено средство за установяване правото на собственост на горите по см. на закона.
Соченият съществен процесуално правен въпрос , с оглед на който касаторите обосновават допустимостта на касационното обжалване, е формулиран като “проблемът за доказателствената сила на писмените доказателства при установяване на правото на собственост на гори или идеални части от тях съгласно изискванията на ЗВСГЗГФ при наследяване.
Настоящият състав на ВКС счита , че касационното обжалване е допустимо , тъй като са налице поддържаното основания по чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК .
Релевираният процесуален въпрос е съществен с оглед значимостта на въпросите за допустимите доказателства и доказателствени средства в гражданския процес, и в частност на хипотези за доказване правото на собственост при наследяване, когато праводателите са починали далеч опреди национализацията на горите. При данните по делото и изложените от решаващият съд мотиви на обжалваното въззивно решение, и съпоставката с изложените доводи на съдилищата по цитираното и представено решение на състав на съд в образния смисъл на сходна хипотеза, се констатира наличие на противоречива практика при преценката на материалната доказателствена сила на извлеченията от писмени доказателства- дневник за идеалните имуществени дялове на горовладелската кооперация „О” при установяване на носителите на правото на собственост на гори , поради което настоящият състав на ВКС- второ отделение намира , че са налице условията на закона за допускане на касационното обжалване.
С оглед характера на иска пропорционална държавна такса не следва да се събира.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 2701/ 18.06.2008 година срещу Решение Nо 253 от 10.05.2008 година по гр. в.. д. Nо 224/2008 год. на Смолянския окръжен съд , с което е оставено в сила Решение Nо 22 от 15.02.2008 година по гр.д. Nо 129/2007 година на РС Чепеларе, в частта по отхвърления иск по чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ за признаване правото на възстановяване собствеността на ? част гора в ревир „О” по наследство от П. С.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на …………………………………………………………. , за която дата да се призоват страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: