О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
София, 18,05,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на първи март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………..………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 944 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационната жалба с вх. № 4679/6.VІІІ.2009 г. на Т. В. М. от гр. П. и Г. И. С. от гр. Т., община Д. М. , подадена чрез процесуалния им представител адв. Л. Т. от АК П. , против въззивното решение № 415 на Плевенския ОС, ГК, от 3.VІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 257/09 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 409 /198/ на Плевенския районен съд, ГК, от 26.І.09 г. по гр. д. № 1577/08 г. С последното, като неоснователни, са били отхвърлени обективно и субективно съединените искове на настоящите двама касатори срещу „О” АД-София, клон П. и И. и М. Г. П. от гр.- Плевен с правно основание съответно по чл. 29, ал. 1 ЗЗД и по чл. 28, ал. 1, изр. 2-ро ЗЗД: за унищожаване поради измама, а евентуално – поради грешка в лицето , на сключеният на 4.VІ.2004 г. договор за поръчителство между касаторите и Г. Т. П. от гр. П., обезпечаващ поето от последния задължение по получен от същата банка потребителски кредит в размер на сумата 9 000 лева.
Оплакванията на двамата касатори са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което те претендират то да бъде отменено „със законните последици от това”. Допълнително в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК те релевират и третото касационно отменително основание, визирано в чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК: допуснато от въззивната инстанция съществено нарушение на съдопроизводствени правила.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от процесуалния им представител, касаторите М. и С. обосновават приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че „в процесния случай въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС”. В тази връзка се цитират и представят както ТР № 1/17.VІІ.201 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/01 г. /т. 12/, така и две решения на отделни състави от бившето V-то отделение на тази колегия на ВКС, както следва: 1/ Р. № 929/02 г. по гр.д. № 1651/01 г. и 2/ Р. № 1380/1997 г. по гр. д. № 2048/96 г.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация „О” А. – София писмено е възразила чрез процесуалния си представител адв. М от АК- П. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложените в жалбата на двамата касатори оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение.
Останалите двама ответници по касация: И. Г. П. и М. Г. П. със съдебен адрес в гр. П., ул. „Р” № 4, не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационния контрол, нито по основателността на изложените в жалбата оплаквания за неправилност на въззивното решение, постановено от Плевенския ОС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Плевенския ОС, съвместната касационната жалба на Т. В. М. от гр. П. и Г. Ив. С. от гр. Т., община Д. М. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСТГК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен за изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което непосочването на този правен въпрос е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
В изложението на касаторите Т. В. М. и Г. Ив. С. относно приложно поле на касационното обжалване обаче, липсва точно и ясно формулиран материалноправен въпрос, по който Плевенският ОС да се е произнесъл в атакуваното неговото въззивно решение. Ето защо достъпът им до касационен контрол на този съдебен акт, постановено по реда на чл. 294 ГПК, ще следва да бъде отказан.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 415 на Плевенския окръжен съд, ГК, от 3 юли 2009 г., постановено по гр. д. № 257/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 944 по описа за 2009 г.
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 1* по описа за 2009 г.