3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
[населено място], 10.11. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 5110/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба вх. № 97554 от 31.07.2015 г. от А. И. А. от [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат К. М. от АК-С. против въззивно решение № 4262 от 18.06.2015 г., постановено по в.гр.д. № 163/2014 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав, с което като е отменено решение № III-113-241 от 21.10.2013 г., постановено по гр.д. № 6038/2013 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 113 състав, е отхвърлен предявеният от А. И. А. срещу В. В. Р. от [населено място] иск с правна квалификация чл. 59, ал. 9 СК, за изменение на мерките относно режима на лични отношения между бащата и детето Н. В. Р., постановени с решение № III-84-21 oт 17.11.2011 г. по гр. д. № 8225/2011 г. на СРС, III ГО, 84 състав, като неоснователен. Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното въззивно решение по съображения, подробно изложени в касационната жалба.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е отхвърлен искът по чл. 59, ал. 9 СК, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като в тази връзка представя съдебна практика. Поставените процесуалноправни въпроси, значими за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд, както следва: 1/ Задължен ли е съдът да обсъди и съобрази при решаване на делото всички доводи и възражения на страните и всички събрани по делото доказателства, съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК и 2/ Може ли съдът да основе своите правни изводи при постановяване на решението си само на избрани доказателства, при това обсъдени не в тяхната цялост, а едностранно, без да обсъди другите събрани по делото такива и без да изложи мотиви защо не ги възприема.
Ответникът по жалбата В. В. Р. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. С. А. от АК-С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК е изразил становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна като подадена в срок, но е същата е процесуално недопустима.
К. контрол за правилност на въззивните решения се предхожда от служебна проверка за тяхната валидност и допустимост, като това задължение има приложение и във фазата по допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, в какъвто смисъл е даденото разрешение с Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1 и запазило действието си разрешение на т. 10 на Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ВКС. Процесуалното потестативно право на касационна жалба е абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за която съдът следи служебно. В разглежданата хипотеза обжалваното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като попада в категорията на изключените от касационен контрол съдебни актове, посочени в чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г./. Съгласно цитираната разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 ГПК, производства по чл. 59, ал. 7, чл. 123, ал. 2, чл. 126, ал. 2, чл. 127, ал. 2, чл. 127а, чл. 128 и чл. 130, ал. 3 от СК, искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, чл. 13, ал. 2 З., чл. 32, ал. 2 ЗС, искове по чл. 40 З., молби за промяна на име по чл. 19, ал. 1 ЗГР и искове по чл. 17, ал. 1 З.. В конкретния случай предмет на касационно обжалване е въззивно решение, с което съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на мерките относно режима на лични отношения между бащата и детето. Липсата на създадена от законодателя процесуална възможност за касационен контрол на въззивните решенията, постановени по искове за родителски права след развода и за определяне на подходящ режим на лични отношения между детето и родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, обуславя двуинстанционно разглеждане и на въззивните решения по искове за изменение на постановените по-рано мерки и определянето на нови, респ. отхвърлянето им. Следователно, подадената след влизането в сила на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 50 от 2015 г., в сила от 07.07.2015 г./, касационна жалба с вх. № 97554 от 31.07.2015 г. срещу въззивно решение, с което съдът се е произнесъл, по иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, във вр. с чл. 59, ал. 3 СК, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.
По изложените съображения и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 97554 от 31.07.2015 г. на А. И. А. от [населено място] против въззивно решение № 4262 от 18.06.2015 г., постановено по гр.д. № 163/2014 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 5110/2015 г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение.
Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателката по реда на чл. 7, ал. 2 ГПК пред друг състав на Върховния касационен съд, ГК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: