O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
гр. София, 14.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, III-то отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Ем.Томов ч. гр. дело № 3265 /2018 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 4612/23.07.2018г. на КПКОНПИ, чрез процесуалния представител А. П. И. –старши инспектор в ТД на КПКОНПИ [населено място] , срещу определение № 408 от 11.07.2018 г. на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. №339/2018 г. за потвърждаване на определение № 390 от 14.05.2018 г. на Разградския окръжен съд по гр.д. № 149/ 2017 г., с което производството по предявените искове за отнемане на имущество в размер на 342241. 21 лв е прекратено като недопустимо поради изтичане на срока по чл. 27, ал.1 и ал. 2 ЗОДНПИ ( отм.)
Иска се отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен. Оспорва се като незаконосъобразен изводът на апелативния състав, че с изтичането на срока по чл. 27 ЗОДНПИ ( отм.) се е преклудирала възможността за Комисията чрез иск да осъществи правото на държавата да отнеме незаконно придобито имущество. В представеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставя въпросът за характера на срока по чл. 27 ЗОДНПИ ( отм.) – инструктивен или преклузивен, така погасяващ както правото на иск, така и самото материално право на Държавата да отнеме имущество, като се изтъква , че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайно установената практика на ВКС, която се цитира и прилага, както и че произнасянето по него от касационната инстанция е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното определение по чл. 280, ал.2, предл. 3-то ГПК .
От ответниците Л. Д. Б. и Н. Д. Е., чрез адв. Е. П., в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, както и основателността на жалбата.
Върховният касационен съд ,III – то г.о намира , че производството по касационно обжалване следва да бъде спряно до приключването на ТД № 1 /2018 г. на ОСГК на ВКС с обявяването на тълкувателно решение. Тълкувателното дело ще даде отговор на въпроса „какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл. 15, ал.2 ЗОПДИППД ( отм. ), съответно по чл. 27, ал.1 и ал. 2 ЗОДНПИ ( отм.) и чл. 112, ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, за възникването, надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито престъпна дейност и на незаконно придобито имущество ; преклузивен или инструктивен е предвиденият в чл. 15, ал.2 ЗОПДИППД ( отм. ), съответно по чл. 27, ал.1 и ал. 2 ЗОДНПИ ( отм.) и чл. 112, ал.1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, и съответно допустимо ли е образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИППД ( отм.), чл.74 ЗОДНПИ ( отм.) и чл. 135 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок“
Предвид изложеното и на основание чл. 292 ГПК, Върховният касационен съд ,III – то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по ч. гр. дело № 3267 /2018 г. по описа на ВКС, III – то г.о. до приключването на ТД № 1 /2018 г. на ОСГК на ВКС с тълкувателно решение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: