1
6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
София, 15.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 179 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. З. и Л. М. З., подадена чрез адв. И. Б., против решение № 1658 от 11. 10. 2018 г. по гр. д. № 1472/2018 г. на ОС – Варна, ГО, с което е обезсилено решение № 19074 от 9. 05. 2018 г. по гр. д. № 3770/2012 г. на РС – Варна и е прекратено производството по предявения от Д. Г. З. и Л. М. З. срещу А. В. Б. и А. Г. И. иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Твърди се неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на чл. 299, вр. чл. 298 ГПК и на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението.
Ответниците по касационната жалба А. В. Б. и А. Г. И., чрез адв. Н. С. П., изразяват становище за липса на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото. Претендират присъждане на разноски, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Исковото производство е образувано по предявен от Д. Г. З. и Л. М. З. против А. В. Б. и А. Г. И. иск с правно основание чл. 53, ал. 2 (сега 54, ал. 2) ЗКИР, за признаване за установено между страните по делото, че ищците са собственици на реална част с площ от 52, 65 кв.м., изобразена с жълт цвят на приложената към исковата молба скица № 3658/13. 02. 2012 г., която реална част неправилно е заснета като част от поземлен имот с идентификатор ….. на ответниците, вместо като част от поземлен имот с идентификатор ….. на ищците. Твърди се, че с н.а. № …../…. …. 1995 г. ищците са придобили, на основание договор за покупко-продажба сключен с Ц. Й. А., в режим на съпружеска имуществена общност, дворно място с площ от 1075 кв.м., находящо се в [населено място], м. „Р.“, в района на „Парк – п.“, в 21 подрайон, съставляващо имот пл. № ….. по кадастралния план на [населено място], р-н „П.“ от 1995 г. Със заповед № РП-485/23. 11. 2005 г. на кмета на район „Приморски“, закупеният имот е нанесен като имот пл. № ….., като при нанасянето имотните граници са отразени правилно. При изготвянето на кадастралната карта от 2008 г. имот пл. № ….. е нанесен като поземлен имот с идентификатор ….., но процесната реална част от закупения от ищците имот погрешно е заснета към ПИ ….. на ответниците. От заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж. Ш. Х. от 29. 05. 2017 г. и скица № 7, както и комбинирана скица № 1 към него се установява, че спорната площ е заключена между оградата, съвпадаща с имотната граница между имоти пл. № № ….. и ….. по КП от 2005 г., и имотната граница между поземлени имоти ….. и ….. по КК от 2008 г.
Ответниците по иска А. В. Б. и А. Г. И. са предявили насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че те са собственици на същата спорна реална част от имота, както и че в КК от 2008 г. не е допусната грешка, тъй като тази част правилно е заснета като част от собствения им ПИ ….. . Като придобивни основания са посочили наследяване на Н. М. Б. и В. М. И., които са наследили М. И. Ш., придобил имота по силата на договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № …./….. 1957 г. С посочения договор Д. Г. К. е продал на М. И. Ш. реална част от 1075 кв.м. от лозе от 2150 кв.м., съставляващо имот пл. № ….., в кв. ….. по КП на [населено място]. Продал е и на Д. Р. Д. и съпругата му Б. И. Д. (праводатели на праводателката на ответниците по насрещния иск и ищци в настоящото производство Д. и Л. З.) останалата реална част от 1075 кв.м. от лозе от 2150 кв.м., съставляващо имот пл. № ….. , в кв. …. по КП на [населено място]. Описани са и границите на двете реални части. По регулационния план от 1967 г. и двата имота от по 1075 кв.м. били отчуждени за построяване на градски колодрум като част от предвиден спортен комплекс на [населено място], р-н „Приморски“. Мероприятието не било реализирано. С решение № 384/7. 08. 1992 г. на кмета на Община – В. е възстановена собствеността на наследниците на М. И. Ш. върху отчуждения имот от 1075 кв.м., наследниците са въведени във владение с протокол за въвод № 306/3. 11. 1993 г. и възстановеният имот е нанесен в кадастралния план като имот пл. № ….. със заповед № Р-69/26. 08. 1993 г. и заповед № Р-33/12. 04. 1994 г. С решение от 1993 г. на кмета на Община – В. е възстановена собствеността на наследниците на Д. и Б. Д. върху съседния имот от 1075 кв.м. и същият е нанесен като имот пл. № ….. в кадастралния план със заповед № Р-33/12. 04. 1994 г. През 1995 г. имотите били урегулирани, като за имот пл. № ….. бил отреден парцел ….., а за имот пл. № ….. бил отреден парцел …. . По регулационния план от 2001 г. парцел ….. и парцел ….. били нанесени със същите граници, но било посочено, че и двата парцела се отреждат за един и същи имот пл. № ….. . По кадастралния план от 2005 г. парцел ….. е нанесен като имот пл. № ….., а парцел ….. като имот пл. № …., но вместо имотната граница да съвпадне с регулационната линия между двата парцела по плана от 2001 г., спорната площ погрешно била заснета като част от имот пл. № ….., вместо като част от имот пл. № …… . Погрешно заснетата към имот пл. № ….. реална част не е била придобивана от собствениците на имота Д. и Л. З. на някакво основание. Тази грешка била отстранена в КК от 2008 г., в която имотната граница между ПИ ….. и ПИ ….. е заснета правилно – същата съвпада с имотната граница между имоти пл. № № ….. и ….. по КП от 1995 г. (попълнен с двата реституирани имота), с регулационната линия между парцели ….. и ….. по РП от 1995 г. (по който имотите се урегулират след реституцията), с регулационната линия между парцели ….. и ….. по РП 2001 г. Твърди се, че ищците по насрещния иск имат правен интерес да установят правото си на собственост върху спорната площ, независимо от правилното отразяване в КК от 2008 г., тъй като правата им се оспорват от ответниците по насрещния иск Д. и Л. З.. Насрещният иск бил отделен за разглеждане в друго производство, по същия е образувано гр. д. № 12753/2012 г. на РС – Варна, а производството по гр. д. № 3770/2012 г. е спряно до приключване на производството по гр. д. № 12753/2012 г. на РС – Варна. Производството по отделения насрещен иск е приключило с влязло в сила решение № 161 от 20. 06. 2016 г. по гр. д. № 1253/2016 г. на ВКС, 1 г.о., с което е признато за установено по отношение на Д. и Л. З., че А. Б. и А. И. са собственици на реална част от 67 кв.м., заснета като част от собствения им ПИ ….. в кадастралната карта на [населено място], р-н“Приморски“, одобрена 2008 г., която реална част е заключена между имотната граница между имоти пл. № № ….. и ….. по КП от 2005 г. (материализирана и с ограда) и имотната граница между ПИ ….. и ….. по КК от 2008 г., и която реална част е оцветена в жълто на скицата на вещото лице инж. Р.П. на л. 180 от делото, съставляваща неразделна част от решението. Прието е, че собственици на спорните 67 кв.м. са А. Б. и А. И.. Същите съставляват част от съсобствения им имот, придобит по наследство от Н. и В. М., които са били собственици на основание наследяване на М. И. Ш., сключен от последния договор за продажба с н.а. № …../12. 12. 1957 г. и реституция по ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Не е установено спорната реална част да е придобита на някакво основание от Д. и Л. З.. Погрешното заснемане в КП от 2005 г. към имота им не създава права, тъй като кадастралният план няма вещно действие.
След приключване на производството по отделения насрещен иск с влязло в сила решение, производството по настоящото дело е възобновено. С решение № 1974 от 9. 05. 2018 г. по гр. д. № 3770/2012 г. на В., ГО предявеният от Д. и Л. З. срещу А. Б. и А. И. иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР е приет за допустим, но неоснователен. За неоснователен, защото с влязло в сила решение по отделения насрещен иск е прието за установено между страните по делото, че А. Б. и А. И. са собственици на спорната реална част, предмет и на предявения от Д. и Л. З. иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. По спора за собствеността върху тази реална част е формирана сила на пресъдено нещо, с която съдът е длъжен да се съобрази. С обжалваното въззивно решение № 1658 от 11. 10. 2018 г. по гр. д. № 1472/2018 г. на ОС – Варна, ГО първоинстанционното решение е обезсилено и е прекратено като недопустимо исковото производство, образувано по предявения от Д. Г. З. и Л. М. З. иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Прието е, че спорът за принадлежността на процесната реална част е решен със сила на пресъдено нещо в полза на А. Б. и А. И.. Правата на Д. и Л. З. са отречени с влязлото в сила решение по отделения насрещен иск. Уважаването на положителния иск за собственост на А. Б. и А. И. срещу Д. и Л. З., при идентични правопораждащи фактически твърдения на страните, съставлява абсолютна процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на иск и висящото производство подлежи на прекратяване.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят пет въпроса, като първи, втори и четвърти засягат проблема налице ли е идентичност между две дела, по които като насрещни страни участват едни и същи лица, но с разменени процесуални качества, и по двете дела страните сочат едни и същи правопораждащи факти, от които извеждат претендираното от всяка от тях право на собственост, но обект на спорното право по всяко от делата са различни реални части от един имот. Въпросите са неотносими към процесния случай, не са обусловили изводите на въззивната инстанция, касаещи допустимостта на исковото производство, и отговорите на същите не биха повлияли на преценката налице ли е процесуална пречка по чл. 299 ГПК за разглеждане на иска, предмет на настоящото дело. Това е така, защото въпросите засягат хипотеза, при които двата иска за собственост са предявени за различни реални части от един имот. В случая влязлото в сила решение по отделения насрещен иск за собственост на А. Б. и А. И. срещу Д. и Л. З. и обжалваното пред настоящата инстанция въззивно решение по предявения от Д. и Л. З. срещу А. Б. и А. И. иск за установяване на собственост и на грешка в кадастралната карта от 2008 г. са постановени за една и съща спорна реална част, нанесена в кадастралната карта като част от реална част от ПИ …… . Идентичността на реалните части – обект на спорното право на собственост се извежда от съпоставката между описанието на границите на спорните реални части в насрещната искова молба и диспозитива на постановеното по същата решение на ВКС, от една страна, и в исковата молба на З. и приетото заключение на съдебно-техническата експертиза в настоящото производство, от друга. С решението по насрещния иск е признато за установено по отношение на А. Б. и А. И., че Д. и Л. З. са собственици на реална част от 67 кв.м., заснета като част от собствения им ПИ – ….. в кадастралната карта на [населено място], р-в“Приморски“, одобрена 2008 г., която реална част е заключена между имотната граница между имоти пл. № № ….. и ….. по КП от 2005 г. (материализирана и с ограда) и имотната граница между ПИ 10135.2563.104 и 10135.2563.105 по КК от 2008 г. С настоящия иск се иска признаване за установено по отношение на Б. и И., че З. са собственици на същата реална част от ПИ ….. на Б. и И., заключена между погрешно нанесената в КК от 2008 г. имотна граница между ПИ ….. и ….. и материализираната на място ограда, построена от З. по имотната граница между имоти пл. № № ….. и ….. по КП от 2005 г., която те считат за вярна, като оградата приобщава към дворното място на З. тази реална част. Без значение е обстоятелството, че в исковата молба на З. спорната площ е посочена с размер 52, 67 кв.м., а в насрещната искова молба – 67 кв.м. Основен индивидуализиращ белег, определящ пространствените предели на правото на собственост са границите на недвижимия имот, а площта е тяхна функция.
Петият въпрос е следният: „При разлика и непълнота в кадастралната карта кой от плановете се приема за верен, трябва ли да се приема, че следващият план е реален – 2008 г., което е в противоречие с предишния – от 2005 г. и по какъв критерий се определя това“. Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението по този въпрос. Въпросът е фактически и със същия не се търси принципен отговор на даден правен проблем. Зададен е и твърде общо, неясно и касае основателността на предявения иск, а с атакуваното въззивно решение съдът не се е произнесъл по съществото на спора, а е прекратил исковото производство като недопустимо.
Третият формулиран въпрос е: „Когато страната е предявила насрещен иск за защита на своите права, но този иск е отделен в друго производство и с това страната е лишена от възможността за едновременна защита по спорното си право с пресъдено нещо, което е довело по-късно до недопустимост на този иск, поради приемане, че е налице вече пресъдено нещо по първоначалното дело, следва ли да се допусна разглеждането и на втория иск“. Въпросът е неразбираем. Вероятно е свързан с приложението на чл. 299 и чл. 298 ГПК. По тълкуването на тези норми има създадена богата практика на ВКС, с която са дадени указания по прилагането им, поради което разглеждане на въпроси, касаещи обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо и забраната за пререшаване на спор разрешен с влязло в сила решение не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се добави, че относно пределите на силата на пресъдено нещо на решение, постановено по иск за собственост на спорна площ, намираща се на границата между два съседни имота, какъвто е и настоящият случай, е формирана практика на ВКС с решение № 20 от 20. 02. 2017 г. по гр. д. № 6179/2015 г., 1 г.о., с която въззивният съд се е съобразил. В решението се приема, че когато предмет на делото е правото на собственост върху спорна площ, намираща се на границата между два съседни имота, която не е на трето лице, силата на пресъдено нещо при отхвърляне на иск за принадлежността на тази площ към имота на ищеца се разпростира върху правното положение, че площта е част от имота на ответника и следователно е негова собственост, и обратно.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение и проверка на правилността му.
При този изход на делото Д. Г. З. и Л. М. З. следва да бъдат осъдени да заплатят на А. В. Б. и А. Г. И. по 300 лв. на всеки от тях, представляващи разходи за платени адвокатски възнаграждения за изготвяне на отговор на касационната жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1658 от 11. 10. 2018 г. по гр. д. № 1472/2018 г. на ОС – Варна, ГО.
ОСЪЖДА Д. Г. З. и Л. М. З. да заплатят на А. В. Б. и А. Г. И. по 300 лв. на всеки от тях разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: