О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
София 17.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 988 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от П. И. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Х. против въззивно решение № 2739 от 23.11.2018г. по в.гр.д. № 3151/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 12.03.2018г. по гр.д.№ 66971/2017г. на Софийски градски съд в обжалванта отхвърлителна част и е отхвърлен иска му срещу Прокуратурата на РБ да му заплати, на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, сумата над присъдените 3 000лв. до претендираните 30 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на водено наказателно производство по н.о.х.д.№ С-340/2011г. на СГС, по което е постановена оправдателна присъда, влязла в сила на 23.02.2017г., ведно със законната лихва, считано от 23.02.2017г. и са присъдени разноски.
Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по поставен въпрос, касаещ начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди.
Срещу подадената от касационна жалба не е постъпил отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:
Въззивният съд е преценил като справедлив размер на обезщетение от 3 000лв., като е съобразил: спецификата, характера и тежестта на повдигнато обвинение по чл.250 ал.1,вр. с чл.20 ал.4 НК /тежко умишлено деяние от общ характер/, продължителността на производството от около 6 години, възрастта на лицето /41г./ и конкретно установените негативни последици за неговото душевно и емоционално състояние – стрес, притеснение, неудобство в социалните и професионални контакти, които са в обема на обичайните. Като недоказани от страна на пострадалия, съдът е преценил наведените от него доводи във връзка с въздействието на предприетите мерки за процесуална принуда и извършените процесуално-следствени действия, както и за утежняващи обстоятелства във връзка с негативни последици за здравето, психиката или професионалната реализация.
При тези мотиви, настоящият съдебен състав намира, че по поставеният от касатора въпрос, не следва да се допуска касационно обжалване, доколкото същият е многократно изясняван в практиката и не разкрива особеностите, разяснени в т.4 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, на посоченото специално основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Поставеният въпрос би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, когато разглеждането му би допринесло за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за нейното осъвременяване, с оглед изменения в законодателството и обществените условия и когато по въпроса законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В конкретният случай тези изисквания не са налице, защото начинът, по който се определя обезщетението за неимуществени вреди е посочен в ППВС №4/23.12.1968г., което е било съобразено от въззивния съд. При постановяване на акта си съдът е преценил всички релевантни обстоятелства, които са установени с ангажираните по делото доказателства, като е изложил подробни мотиви за тяхното отражение върху личността на пострадалия, въз основа на което и е определил адекватния размер на дължимото обезщетение за реално причинените неимуществените вреди. В решаващите си мотиви, съдът е изложил установените факти, обсъдил е всички доказателства, както и всяко наведено от страните възражение и се е произнесъл по изложените доводи, след което е определил размера на дължимото обезщетение на базата на установените като причинени неимуществени вреди, свързани с преживените стрес и безпокойства от евентуално неоснователно осъждане, настъпила промяна в начина на живот, съответната степен на накърняване на доброто име и лично достойнство на пострадалия.
Мотивиран от изложеното, като счита, че не е налице посоченото специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2739 от 23.11.2018г. по в.гр.д. № 3151/2018г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.