О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
София, 17.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч. т. дело № 1258/2014 година
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „И. България” З., [населено място] срещу протоколно определение от 06.03.2014 г. по гр. д. № 10209/2013 г. на Софийски градски съд, с което са оставени без уважение като преклудирани заявените от частния жалбоподател искания за заместването му в процеса от ЗД [фирма] и евентуално за встъпване и за привличането му в процеса като трето- лице помагач на негова страна.
В частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, свързани със заместването на страна в процеса, респ. за допускане участието на трето лице- помагач.
Ответникът [фирма], [населено място] не е изразил становище по частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без уважение направеното процесуално искане за замяна на страна, респ. за встъпване на трето лице – помагач съставът на Софийски градски съд е приел, че същите са преклудирани с оглед разпоредбите на чл. 218, чл. 219, ал. 1 и чл. 226, ал. 2 вр. чл. 222 ГПК.
Определението е правилно по своя краен резултат и следва да бъде потвърдено.
От данните по делото е видно, че ЗД „Е.” АДе придобил застрахователния портфейл на ответника и настоящ жалбоподател – „И. България” З., [населено място], за което е издадено разрешение по чл. 108, ал. 1 КЗ на заместник – председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“. От този момент съгласно чл. 111, ал. 1 КЗ прехвърлящият застраховател се освобождава от задълженията си по прехвърлените застрахователни договори, които преминават към поемащия застраховател – ЗД [фирма].
Липсват данни застрахованото лице да е упражнило права по чл. 110, ал. 2 КЗ във връзка с прехвърлянето на застрахователния портфейл, поради което прехвърлянето поражда действие спрямо всички лица, които имат права и задължения по застрахователния договор /чл. 111, ал. 2 КЗ/, вкл. спрямо третите увредени лица. С оглед изложеното, налице е прехвърляне на спорното право по време на висящността на процеса, поради което приемащият застраховател би могъл да замени прехвърлящия застраховател по чл. 226, ал. 2, изр. 2 ГПК.
В случая главното искане на ответника е за прекратяване на производството спрямо него и за замяната му като страна в процесуалното правоотношение от ЗД [фирма] по реда на чл.226, ал.2, изр.2 ГПК, а евентуалното – за встъпването му като трето лице-помагач / чл. 218-219 ГПК/.
Съгласно чл.226, ал.1 ГПК ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни, но приобретателят на правото може да встъпи или да бъде привлечен в процеса, а също така може да замести първоначалната страна по делото. Именно, заместване на първоначалната страна с друга е поискано от въззивния съд, което според чл.226, ал.1 ГПК може да бъде извършено само при условията на чл.222 ГПК – т.е. със съгласието и на насрещната страна в процеса. Тълкуването на цитираната разпоредба налага извода, че замяната на страната не е ограничено със срок и е допустимо във всяка една фаза на висящия искове процес.
Независимо от неправилно изградения от съда извод за преклудиране на направеното главно искане, с определението правилно същото е оставено без уважение поради липсата на предпоставките на чл.222 ГПК – изрично изразеното несъгласие на ищеца за замяната на ответника от приобретателя на правата му ЗД [фирма].
Съгласно действащата процесуална уредба на чл.218 ГПК встъпването на трето лице помагач в процеса може да се извърши до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, като по силата на чл.219 ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба – ответникът може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага.
Следователно депозираните пред въззивния съд молби за встъпване, респ. за привличане на ЗД [фирма] като трето –лице помагач в процеса на страната на ответника „И. България” З., са заявени след изтичане на установения от закона преклузивен срок, поради което правилно евентуалното искане на частния жалбоподател е възприето за неоснователно.
По гореизложените съображения обжалвано определение като правилно и съобразено с процесуалния закон следва да се потвърди.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 06.03.2014 г. по гр. д. 10209/2013 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: