О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 384
гр.София, 19.10.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр.д. № 3407 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Обжалвано е определение № 324/ 12.06.2018 г. по ч.гр.д. № 255/ 2018 г., с което Апелативен съд – В. е оставил без уважение частната жалба на А. Т. А. срещу определение № 669/ 16.04.2018 г. по гр.д. № 1778/ 2017 г. на Окръжен съд – [населено място] за прекратяване на производството по иска срещу Министерство на вътрешните работи на Република България за сумата 26 000 лв. (част от вземане в пълен размер 100 000 лв.) – обезщетение на неимуществени вреди поради незаконните актове на полицейски служители от III-то РПУ – [населено място] при задържането на сина й В. Ю. Е. в периода 03 – 04.05.2016 г., причинили неговата смърт. Искът е квалифициран по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и е изпратен за разглеждане от Административен съд – Варна по реда на АПК (чл. 15 ГПК).
Определението се обжалва от А. Т. А. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително) по въпросите: 1. По иска за обезщетение от държавата на причинени вреди как следва да се окачестви неизпълнението на задължението за осигуряване на правно съдействие и предоставяне на медицинска помощ на лице в неадекватно психическо състояние, задържано от полицейските органи, – като въздържане от осъществяване на изпълнително-разпоредителни действия или като неизпълнение на задължението по опазване на обществения ред? и 2. Когато неизпълнението на задължението по опазване на обществения ред (чл. 2 ЗМВР) включва и нравствено отношение на полицейските служители към задържаното лице, от кой съд (гражданския или административния) и по кой ред (ГПК или АПК) следва да се разгледа предявеният иск за обезщетение от държавата на причинените неимуществени вреди? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване и твърди, че допускането на касационния контрол е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същество се оплаква, че определението е неправилно, доколкото отнесеният до съда правен спор е в подведомственост на общия граждански, а не на специализирания административен съд.
Настоящият състав намира частната касационна жалба с допустим предмет. Определението е постановено по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв., случаят не попада в изключенията по чл. 280, ал. 3 ГПК, а въззивният съд е потвърдил прекратяващо производството пред общия съд определение по чл. 15 ГПК (т. 9, б. „в“ ТР № 1/ 19.12.2013 г. ОСГТК на ВКС). Подадена е от процесуално легитимирана страна. Касатор е лицето, чието право на разглеждане на спора от гражданския съд обжалваното определение отрича. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната касационна жалба, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображенията са следните:
С частичния иск А. Т. А. претендира от Българската държава обезщетение от 26 000 лв. и го обосновава с твърдения, че на 03 – 04.05.2016 г. синът й В. Ю. Е. е бил задържан в III-то РПУ – [населено място], но вместо да обезпечат неговото право на защита и да осигурят медицинската помощ, от която се е нуждаел поради неадекватното психическо състояние, в което се е намирал, полицейските органи са го освободили и така са причинили неговата смърт. Непосредствено след освобождаването синът на ищцата се е самоубил. Министерството на вътрешните работи е посоченият ответник, а искът е предявен пред Окръжен съд – Варна.
Сезираният съд е приел, че държавата дължи обезщетение за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейните органи и длъжностни лица, а претенцията е обоснована с твърдения, че неимуществените вреди поради смъртта на сина на ищцата произтичат от неизпълнение на законовото задължение на органите на МВР да защитават правата и свободите на гражданите (чл. 2 ЗМВР), което включва и задължението на полицейските органи да направят всичко възможно, за да опазят живота на задържаното лице (чл. 28 КРБ). Съобразил е, че полицейските органи са в структурата на МВР, тяхната дейност е изпълнително-разпоредителна, а това означава, че искът се основава на твърдения за неимуществени вреди по причина на незаконосъобразни действия и бездействия на държавни органи при и по повод изпълнение на тяхната административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дал е такава квалификация на частичния иск и съобразно предвиденото в чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, е прекратил производството и го е изпратил на Административен съд – Варна (чл. 128, ал. 1, т. 6 и глава ХI АПК). От съображения за справедливост и изчерпателност, сезираният съд е добавил, че поведението на полицейските служители при задържането и освобождаването на сина на ищцата е не само правно, но и нравствено укоримо.
Това определение е било обжалвано от касатора пред Апелативен съд – В., а въззивният съд го е потвърдил. Споделил е само онези мотиви, които са от значение за поставянето на иска в подведомственост на административния съд и се е ограничил в окачествяването на поведението на конкретните полицейски служители от позицията на нравствеността.
При тези мотиви на въззивния съд повдигнатите въпроси не обуславят обжалваното определение. Според формулировката, зададена от първия въпрос, всеки възможен отговор предполага квалификация на предявения частичен иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и го поставя в компетентност на административния съд. За извода е достатъчно да се посочи, че неимуществените вреди, които се претендират, произтичат от твърдения за незаконни актове (действия и бездействия) на полицейските органи. Те са част от (изпълнително-разпоредителната) структура в системата на МВР. Тяхната дейност е административна по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Вторият въпрос се основава на допълнителните мотиви, развити от първата инстанция. За тях обаче въззивният съд е преценил да нямат значение за определянето на компетентния съд и за надлежния ред, по който частичният иск следва да бъде разгледан. Въззивният съд е съобразил, че ищцата го е предявила само срещу МВР, но не и срещу полицейски служител, участвал при задържането и освобождаването на нейния син. Дейността на полицейските органи е законосъобразна или в нарушение на закона, а по предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не стои въпрос за съответствието й с добрите нрави, респ. за нравствената й укоримост.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 324/ 12.06.2018 г. по ч.гр.д. № 255/ 2018 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
Делото да се изпрати на Административен съд – Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.