О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
София, 02.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 3248 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба вх.№ 5453 от 30.04.2015 г. на Д. Ф. Ф., представляван от адвокат Г. Й. от АК – [населено място] срещу въззивно решение № 128 от 25.03.2015 г., постановено по в.гр.д. № 1075/2015 г. на ОС – [населено място], първи граждански състав. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила – основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
Касационната жалба е подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В срока по чл. 287 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата по касация Л. К. З..
Състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия, по преценката за наличие на основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира следното:
С посоченото решение окръжният съд, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е отменил решение № 910 от 21.08.2014 г. по гр.д.№ 5195/2013 г. на Старозагорския районен съд и вместо него е постановил друго. С първоинстанционното решение е признато за установено по заявено от Д. Ф. Ф. възражение на основание чл. 21, ал. 2 СК (отм.) по отношение на Л. К. З., че е налице преобразуване на лично имущество на Д. Ф. Ф. в придобиването на недвижим имот – апартамент № 15, находящ се в [населено място], [улица], ет. 5, с площ 88,20 кв.м. (подробно описан в решението), с идентификатор 68850.518.10.1.15, в размер на 5 287,75 евро от общо 9 000 евро цена на придобиване на посочения недвижим имот и съответно на това е допусната съдебна делба между двамата по отношение на този имот при квоти 7144/9000 идеални части за Д. Ф. Ф. и 1856/9000 идеални части за Л. К. З.. След отменяване на това решение, с обжалваното въззивно решение делбата е допусната при равни права – по ? идеална част от апартамента за всеки един от двамата съделители – Д. Ф. Ф. и Л. К. З..
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел от фактическа страна, че страните по делото са бивши съпрузи – бракът им е сключен на 27.04.2005 г. и е прекратен с влязло в сила решение № 7 от 04.08.2008 г. на РС – [населено място]. По време на брака им (на 28.09.2004 г.) и със съгласието на своята съпруга по чл. 23 СК (отм.) Д. Ф. Ф. продал своя собствен, придобит преди брака, недвижим имот – апартамент, находящ се в [населено място] за сумата 10 355 лева, равностойност на 5 287,75 евро, която продавачът получил изцяло от купувача. На 30.09.2004 г. бил сключен договор за закупуването на процесния по настоящото дело апартамент № 15, находящ се в [населено място], като пред нотариуса се явили пълномощник на продавачите и Л. К. Ф. (сега – с фамилно име З.) в качеството й на купувач. Цената на имота е 9 000 евро, за които пълномощникът на продавачите заявил, че е получил част от дължимата цена, а именно сума в размер на 7 000 евро в брой от купувача, а остатъка от дължимата цена в размер на 2 000 евро се съгласява да получи в срок до 30.01.2005 г.
От правна страна е прието, че страните са придобили по време на брака си процесния недвижим имот, като с Решение № 347 от 15.10.2012 г., постановено по гр.д. № 1071/2011 г. на ВКС, IV г.о. е отхвърлен предявеният от Д. Ф. Ф. срещу Л. К. З. иск с правно основание чл. 21, ал. 1 СК (отм.) за признаване на установено, че този имот е лична собственост на настоящия касатор. ВКС е посочил, че липсва както пълна, така и частична трансформация на лични средства в полза на Д. Ф. и такава е принципно невъзможно да се признае в полза на съпруга, който не е взел участие при сключване на договора в хипотеза на придобиване, осъществено на името на другия съпруг. Въззивният съд е приел, че с влязлото в сила съдебно решение е отречено наличието както на пълна, така и на частична трансформация, като е недопустимо този въпрос да се пререшава в рамките на производството по иска за делба по повод на заявеното в хода му възражение за частична трансформация. Това от своя страна има за последица извод, че след прекратяване на брака имотът е съсобствен на страните при равни дялове.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпроси, от които (обобщени) първия, третия и четвъртия съставляват питане дали пределите на силата на пресъдено нещо на произнасянето при отхвърлен иск за пълна трансформация по чл. 21, ал. 1 СК (отм.) се разпростират и спрямо претенция за частична трансформация, в случаите, когато по делото за пълна трансформация не е предявяван алтернативно иск за частична трансформация, както и по въпроса Ползват ли се със сила на пресъдено нещо мотивите или само решението по отношение на спорното материално право. Към изложението са приложени актове, съставляващи задължителна (ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1/2000 г. на ВКС, ОСГК; ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК и Определение № 286 от 19.05.2014 г. по ч.гр.д.№ 2591/2014 г. на ВКС, І г.о.) и незадължителна съдебна практика (Решение № 1778 от 13.12.1984 г. по гр.д.№ 878/1984 г. на ВС, І г.о.).
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по поставените от касатора въпроси. На първо място – липсва обосновка с какво произнасянето на въззивния съд влиза в противоречие с приложените актове. Това препятства възможността да се направи връзка между поставените от касатора въпроси и произнасянето в представената задължителна и незадължителна съдебна практика. Такава връзка категорично отсъства например по отношение на Определение № 286 от 19.05.2014 г. по ч.гр.д.№ 2591/2014 г. на ВКС, І г.о., с което е даден отговор на въпрос „недопустим ли е поради наличие на сила на пресъдено нещо иск за вземане, което не е предявено по водено между същите страни друго дело на същото основание поради това, че ищецът е твърдял и считал, че това вземане е било погасено чрез плащане”, какъвто не е стоял на вниманието на въззивния съд и произнасяне по който не се съдържа в обжалваното решение. Неотносимо е и представеното Решение № 1778 от 13.12.1984 г. по гр.д.№ 878/1984 г. на ВС, І г.о., което касае съотношението между силата на пресъдено нещо на решение по иск по чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК от 1968 г., отм. (за определяне на по-голям дял от общото имущество поради наличието на изключителен случай на явно и значително по-голям принос в придобиването) и претенция за индивидуална собственост на единия от съпрузите. Не съществува никаква аналогия между претенциите по чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК от 1968 г. (отм.), съответно – по чл. 28, ал. 3 СК от 1985 г. (отм.) и чл. 29, ал. 3 СК – от една страна, и претенция за признаване на частична трансформация по чл. 21, ал. 2 СК от 1985 г. (отм.) – от друга страна, поради което постановеното с Решение № 1778 от 13.12.1984 г. по гр.д.№ 878/1984 г. на ВС, І г.о. не може да обоснове наличието на основание за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. С ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК са дадени разяснения по приложението на чл. 280, ал.1, т. 1-3 ГПК, които не касаят решаващата дейност на въззивната инстанция и принципно не биха могли да бъдат в противоречие с което и да е въззивно решение. Не се констатира противоречие между въззивното решение и постановките на ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1/2000 г. на ВКС, ОСГК, в частност с т. 18, с която е даден отговор на въпроса „Може ли страната да обжалва само мотивите на решението, въпреки че то я удовлетворява като резултат”. Обосновавайки дадения отрицателен отговор, ВКС е изложил, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. В унисон с тази практика, с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 378 от 28.07.2010 г. по гр.д.№ 148/2009 г. на ВКС, ІV г.о. е възприето че мотивите на решението не се ползват със сила на пресъдено нещо с уточнението, че съществено е не мястото в решението, където съдът се е произнесъл по съществуването на спорното правоотношение, а дали то е включено в предмета на делото. В случаите на предявен иск за признаване на пълна трансформация, при отсъствие на данни вложените при придобиването лични средства да покриват изцяло стойността на придобитата по време на брака вещ, съдилищата изследват дали са налице предпоставки за признаване на трансформация за част от стойността, какъвто подход е приложен и в случая с Решение № 347 от 15.10.2012 г., постановено по гр.д. № 1071/2011 г. на ВКС, IV г.о. Съответно – отхвърлянето на иска за признаване на пълна трансформация формира сила на пресъдено нещо и по въпроса за признаване на частична трансформация. С изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК е приложено и Определение № 186 от 29.04.2013 г. по гр.д.№ 2167/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено в производство по чл.288 ГПК. Последното не може да обоснове допускане на касационно обжалване в хипотеза на което и да е от допълнителните основания за селекция по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като (съобразно т. 1 от ТР № 2 от 28.09.2011 г. по тълк.д.№ 2/2010 г. на ВКС, ОСГТК) съставлява акт на специфична правораздавателна дейност, а не съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 или т. 2 ГПК.
В обобщение – не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване поради противоречие между въззивното решение и задължителна или незадължителна съдебна практика. В изложението не е обосновано кое налага произнасяне по посочените питания в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съответно – в каква посока се търси произнасяне от касационния съд с оглед точното прилагане на закона и развитие на правото, което препятства извършването на селекция и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Освен отсъствието на което и да е от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване, в случая е налице съответствие между постановения от въззивния съд краен резултат и формираната задължителна съдебна практика относно изключването на трансформацията на лично имущество на единия съпруг при придобиването, осъществено на името на другия – решения на ВКС № 88 от 24.07.2015 г. по гр.д.№ 1112/2015 г. на ІІ г.о., № 129 от 04.05.2011 г. по гр.д. № 89/2010 г. на ІV г.о., № 828 от 20.12.2010 г. по гр.д.№ 1477/2010 г. на ІV г.о., № 347 от 15.10.2012 г. по гр.д.№ 1071/2011 г. на ІV г.о., № 464 от 05.08.2010 г. по гр.д.№ 1136/2009 г. на ІІІ г.о., № 62 от 01.04.2011 г. по гр.д.№ 1680/2009 г. на ІV г.о.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх.№ 5453 от 30.04.2015 г. на Д. Ф. Ф., представляван от адвокат Г. Й. от АК – [населено място] срещу въззивно решение № 128 от 25.03.2015 г., постановено по в.гр.д. № 1075/2015 г. на ОС – [населено място], първи граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: