О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
гр.София, 20.03.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1318 описа на ВКС за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 24.07.2012г. по гр.д.№200/2012г. на ОС Монтана, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – [община], чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката, които са разрешавани противоречиво и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът С. М. И., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил предявените от С. М. срещу [община] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и искът с правно основание чл.225, ал.1 КТ във връзка с чл.344, ал.1, т.3 КТ до размер на 2896,80 лева.
Установено е, че С. М. е работила в [община] по трудово правоотношение, възникнало от сключен между страните трудов договор № РД-19-13/21.02.2005год.за неопределено време по чл.67, ал.1, т.1 КТ, считано от 01.02.2005год., на длъжността „младши счетоводител” в Сектор „Администриране на местни данаци и такси /първоначално – Сектор „Администриране на данъчни задължения по ЗМДТ/. Установено е, че с предизвестие № РД-19-07/23.01.2012год. ищцата е уведомена, че във връзка със завереното ново щатно разписание на Общинската администрация – Б., в сила от 03.01.2012год., длъжността „младши счетоводител” в Сектор „Администриране на месни данъци и такси” се съкращава и на основание чл.326 КТ, във връзка с чл.328, ал.1,т.2, изр.2 КТ и след изтичането на законния срок от 30 дни работодателят ще прекрати трудовото й правоотношение на посоченото основание. Прието е, че със Заповед № РД-19-08/23.01.2012год. на К. на [община], на основание чл.328, ал.1, т.2,, изр.2 КТ и утвърдено щатно разписание на Общинската администрация – Б. е прекратено трудовото правоотношение, като същата е връчена на служителката на 23.01.2012 год. Прието е, че е налице съкращение на щата и не е налице нарушение на разпоредбата на чл.333, ал.4 КТ, тъй като от представените в първоинстанционното производство служебни бележки от СО на Ф. към К. се установява, че към 23.01.2012год. служителката е била член на синдикалната организация, но не е била член на синдикалното ръководство.
Съдът е счел обаче, че не е установено по делото от страна на работодателя между кои служители и по какви критерии и показатели са оценявани качествата на участващите в подбора служители от Дирекция „Месни данъци и такси”. Установено е от доказателствата по делото, че С. И. отговаря на изискванията за заемане на длъжността като степен на образование и липсват данни тя да работи по- лошо или по-добре от останалите. Прието е, че по делото не са представени доказателства за приети от работодателя критерии при подбора, като например: професионална квалификация, ниво на изпълняваната работа от служителите, между които се извършва подбора. При тези констатации съдът е приел, че при извършването на подбора от страна на работодателя – [община], същият не е спазил разпоредбата на чл.329, ал.1 КТ и това обуславя незаконност на уволнението на ищцата. Приемайки за основателен главния иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, съдът е приел, че са основателни и обусловените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят – работодател, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за формата, в която следва да се извърши подбора и как следва да се установява неговото извършване, за критериите за подбор и възможността съдът да извърши преценка за законност по отношение на тях, за задължението на съда да се произнася само по въпроси които са въведени в делото по надлежния ред.. в противоречие с практиката, които са разрешавани противоречиво и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Представя решение от 10.02.2010г. по гр.д.№4322/2008г. ІІІ г.о., на ВКС в което е прието, че на съдебна преценка подлежи извършването на подбора съгласно критериите на чл. 329, ал. 1 КТ, но не и фактическата преценка на работодателя за качеството на работата на включените в подбора лица, решение от 15.02.2011г. по гр.д.№431/2010г. ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че законът не въвежда изискване извършването на подбора да е документирано писмено и няма пречка в условията на съдебен процес, неговото извършване, включително и критериите, по които подборът е извършен, да се установяват със всички доказателствени средства, в това число и със свидетели. на ВКС, решение от 20.04.2011г. по гр.д.№673/2010г.ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че критериите за подбор са изрично регламентирани в разпоредбата на чл. 329 КТ и са два – по- висока квалификация и ниво на справяне с работата, като разпоредбата е императивна. Позовава се и на ТР№3/2011г. ОСГК, в което е прието, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по – висока квалификация и работи по – добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т. 1-2 ГПК, тъй като даденото разрешение на правните въпроси посочени от жалбоподателя от въззивния съд е в съответствие с практиката намерила отражение и в посочените от жалбоподателката решения и именно в съответствие със същата съдът е намерил, че в конкретния случай подборът по чл.329 ГПК е извършен в нарушения на закона. Действително с разпоредбата на чл. 329 КТ се създава правна възможност за работодателя да остави на работа работниците и служителите, длъжностите на които се съкращават, ако те имат по-висока квалификация и работят по-добре или обратното да съкрати такива, на които длъжностите не се съкращават, но работодателят следва да определи кой работи по-добре като извърши подбор между лица с близки по естеството си трудови функции. В съответствие с посоченото и от жалбоподателя ТР№3/2011г. ОСГК съдът е проверил, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
Не е налице и основание за допускане на касационното обжалване посочено в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разрешените от въззивния съд правни въпроси сочени като основание за допускане на касационно обжалване не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като е налице безпротиворечива практика по тяхното приложение, а съществуващата такава не и неправилна и не следва да бъде променена, в който случай би било налице визиранотоот жалбоподателя основание за допускане на касационното обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 24.07.2012г. по гр.д.№200/2012г. на ОС Монтана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: