ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 384
[населено място] 24.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в закрито заседание на десети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдия Чаначева ч.т.д. № 1430/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на С. Б. К., В. В. К., И. Г. П. и П. С. П. против определение № 151 от 19.04.2017 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ч.т.д. № 195/2017 г., с което е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 7456/09.03.2017 г., подадена от настоящите жалбоподатели против определение № 262 от 13.02.2017 г., постановено от Окръжен съд – Пловдив по т.д. № 593/2016 г., в частта му, с която съдът е оставил без разглеждане искането им да се допусне спиране на принудителното изпълнение. Прекратено е производството по частно търговско дело № 195/2017 г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С обжалваният съдебен акт, състав на Пловдивски апелативен съд е оставил без разглеждане частната жалба на С. Б. К., В. В. К., И. Г. П. и П. С. П. против определение № 262 от 13.02.2017 г., на ПОС, в частта му , с която съдът е оставил без разглеждане искането им да се допусне спиране на принудителното изпълнение и е прекратил производството. За да постанови този резултат, съставът на ПАС е приел, че при липса на предявен насрещен иск по чл. 367, ал. 4 ГПК или на иск по чл. 377, във вр. с чл. 212 ГПК, свързани или отнасящи се до установяване на твърдяната от ответниците нищожност на някои клаузи в договора за банков кредит, изводът е, че обжалваният съдебен акт не е постановен във вр. с чл. 389 и сл. ГПК и нито прегражда по нататъшното развитие на делото, образувано по чл. 422 ГПК, нито е случай, изрично посочен в закона (чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК).
Определението е неправилно.
С отговора на исковата молба по иск по чл.422 ГПК, предявен от Ю. Б. АД, [населено място] против настоящите жалбоподатели, първостепенният –Пловдивски окръжен съд е бил сезиран от ответниците,с искане за спиране на принудителното изпълнение осъществявано, с оглед издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Сезираният съд е счел искането за недопустимо, поради наличие на специален ред – този по чл.420 ГПК, императивно определящ начина за спиране на принудителното изпълнение от заповедния съд. Така е извършена преценка, че в производството по чл.422 ГПК, съдът не е компетентен да се произнесе по искане по чл.420, ал.1 ГПК, което е в дискрецията на заповедния съд, а освен това и сроковете за такова искане са изтекли. В диспозитива молбата е оставена без разглеждане. При тези фактически данни, правно необосновано съставът на ПАС е счел инициирания по отношение на това определение инстанционен контрол за недопустим. Отказът на съда да разгледа валидно въведено искане за спиране на производството, подлежи на обжалване, тъй като е обосновано от интереса да бъде осуетено принудителното изпълнение, по отношение на вземане, за което е налице висящо исково производство, с предмет неговата дължимост. Допустимостта на контрола се обосновава и с това, че определението на първостепенния съд е от категорията актове,имащи за предмет допустимост на искане, иницииращо произнасяне в производство, което има собствен предмет,значение и самостоятелни правни последици, а именно- производството по осъществяване на принудителното изпълнение на спорното право – т.е. на правна защита чрез изпълнителния процес. Поради това преценката за неговият преграждащ характер се прави спрямо това производство, а не спрямо исковото, както неправилно е приел решаващият състав.
Освен това, въззивният съд не е съобразил, че следва да се произнесе по преценката на първостепенния съд за допустимост на сезирането му с искане за спиране на производството, тъй като това е очертания предмет на жалбата. Т.е. мотивите му относими към основателността на такова искане, неговата квалификация и основанията, на които ответниците са го направили са ирелевантни към извода му за липса на предпоставки по чл.274, ал.1 ГПК. Ето защо постановеното определение като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а като правна последица – делото да се върне на състава на ПАС за произнасяне по същество по частната жалба на С. Б. К., В. В. К., И. Г. П. и П. С. П. против определение № 262 от 13.02.2017 г., постановено от Окръжен съд – Пловдив по т.д. № 593/2016 г., в частта му, с която съдът е оставил без разглеждане искането им да се допусне спиране на принудителното изпълнение.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 151 от 19.04.2017 г. на Пловдивски апелатиевн съд по ч.т.д. № 195/2017 г. и ВРЪЩА делото на същият съд за поризнасяне по същество по частната жалба на С. Б. К., В. В. К., И. Г. П. и П. С. П. против определение № 262 от 13.02.2017 г., постановено от Окръжен съд – Пловдив по т.д. № 593/2016 г., в частта му, с която съдът е оставил без разглеждане искането им да се допусне спиране на принудителното изпълнение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :