О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
София, 27.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 10.12.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 4553 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], с. К., [община] против въззивното решение на Софийски градски съд от 29.07.2013 год., по в.гр.д.№ 1728/2013 год., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски районен съд от 03.12.2012 год., по гр.д.№ 3850/2012 год. за отхвърляне на предявения от касатора, като ищец, срещу [фирма], установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за разликата над сумата 7053.45 лв. до пълния заявен размер от 11 526.40 лв. – неплатена цена на продадени козметични продукти, съгласно конкретно посочени фактури, заедно със законната лихва, считано от 05.10.2011 год. до окончателното и изплащане и за 477.69 лв. разноски в заповедното производство, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 24.10.2011 год., предмет на гр. д. № 41861/2011 год. на СРС.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид данните по делото, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
С нормата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията и, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 год. от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационния контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. – за търговски дела, към последните от които попада и обжалваното въззивно решение на СГС, поради следното:
В случая претендираното вземане произтича от търговска по см. на чл.286, ал.2 ТЗ, във вр. с чл.1, ал.1, т.1 ТЗ сделка, а това от своя страна определя и търговския характер на делото, по което обжалваното въззивно решение е постановено.
Следователно обстоятелството, че касационната жалба с вх.№ 106479 подадена от касатора [фирма], с. К., [община] е постъпила в канцеларията на администриращия я съд, след изменението на чл.280, ал.2 ГПК – на 30.09.2013 год. год., а цената на всеки един от предявените в обективно кумулативно съединяване установителни искове е под 10 000 лв., обосновава правен извод, че касационното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено. Обстоятелството, че всяко от претендираните по реда на чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК вземания има самостоятелен характер и може да бъде предмет на самостоятелно заявена искова претенция, като в исковата молба не се твърди, че всички те в общия им сбор произтичат от сключена между страните търговска продажба с продължително действие, а напротив – визира се един продължителен период от време, през който съконтрахентите в изпълнение на трайните си отношения като търговци са сключвали множество търговски продажби на козметични продукти на дистрибуция, обективирани и в приложените по делото фактури, дава основание да се приеме, че обжалваното въззивно решение попада в изключенията по чл.280, ал.2 ГПК
Само за пълнота на настоящето изложение следва да се посочи, че за извода за недопустимост на касационния контрол е ирелевантен фактът, че общият сбор от цената отделните обективно кумулативно съединени искове надхвърля сумата 10 000 лева. Последователно в практиката си, вкл. при действието на ГПК/ отм./ ВКС е поддържал разбирането, че в разглежданата хипотеза на обективно съединени искове е меродавна цената на всеки един от тях, а не общата сборна цена, тъй като предявени самостоятелно, решенията по тези искове несъмнено биха били необжалваеми.
При липсата на създаден от законодателя ред за инстанционен контрол над въззивния съдебен акт на Софийски градски съд, настоящият касатор не разполага с потестативно процесуално правомощие на касационна жалба – абсолютна процесуална предпоставка, от категорията на положителните, за които съдът следи служебно и същата, подадената от него, следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от тези съображения настоящият състав на Върховният касационен съд, второ отделение, Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, касационната жалба на [фирма], с. К., [община] против въззивното решение на Софийски градски съд от 29. 07.2013 год., по в.гр.д.№ 1728/2013 год., по описа на с.с..
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 4553/2013 год. на ІІ-ро т.о на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: