Определение №384 от 31.5.2013 по ч.пр. дело №1739/1739 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 384
София,31.05.2013 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и тринадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1739/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Д. К. от [населено място] срещу разпореждане № 405 от 05.12.2012 г., постановено от Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС по преписка вх. № 12385/2012 г., с което е върната подадената от частния жалбоподател искова молба по чл.47 ЗМТА за отмяна на решение по ВАД № 830/2011 г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация – [населено място].
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че същото е постановено в нарушение на установения в чл.9 ЗСВ принцип за случайно разпределение на делата и при неясни и незаконосъобразни указания за подлежащите на поправяне нередовности на исковата молба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството по преписка вх. № 12385/10.09.2012 г. е образувано по предявен от Р. К. иск с правно основание чл.47 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение по ВАД № 830/2011 г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация – [населено място].
С разпореждане от 17.09.2012 г. Председателят на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС е указал на ищеца, на основание чл.129, ал.2 ГПК, в едноседмичен срок от съобщението да приведе исковата молба в съответствие с изискванията на приложимата процесуалноправна уредба като посочи цена на иска, представи доказателства за внесена държавна такса по чл.48, ал.3 ЗМТА във вр. с чл.71 ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, представи копие от арбитражното решение, чиято отмяна иска, и съобщение за връчване на решението с оглед преценка на срока по чл.48, ал.1 ЗМТА. Указанията относно дължимата държавна такса са съобразени с твърдението в исковата молба, че арбитражното решение е осъдително и има за предмет парични вземания, присъдени в полза на [фирма].
Преди изтичане на едноседмичния срок ищецът е депозирал писмена молба вх. № 10158/19.10.2012 г., с която е уведомил ВКС, че счита иска по чл.47 ЗМТА за неоценяем, поради което прилага документ за внесена държавна такса върху неоценяем иск в размер на 80 лв., както и че не може да представи копие от арбитражното решение и съобщение за неговото получаване, тъй като решението не му е връчено. По повод на молбата е постановено разпореждане от 30.10.2012 г., с което на ищеца е предоставен нов едноседмичен срок, за да изпълни указанията в разпореждането от 17.09.2012 г. На 30.11.2012 г. ищецът е депозирал молба, с която е поискал да му бъдат посочени конкретните указания за поправяне на исковата молба, които следва да изпълни. С обжалваното в настоящото производство разпореждане № 405 от 05.12.2012 г. Председателят на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС е върнал исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК, след като е констатирал, че в рамките на двукратно предоставения му срок по чл.129, ал.2 ГПК ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба, подробно посочени в разпореждането от 17.09.2012 г.
Разпореждането за връщане на исковата молба е правилно.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за нарушаване на въведения с чл.9 ЗСВ принцип за случайно разпределение на делата. Обжалваното разпореждане е постановено във фазата на администриране на постъпилата във ВКС искова молба, съобразно вътрешните правила за разпределяне на преписките между председателите на отделения в Търговска колегия на ВКС. Към момента на постановяване на разпореждането все още не е имало образувано дело, което да подлежи на разпределение между съдиите от състава на ВКС /търговска колегия/, поради което не са съществували предпоставки за прилагане на чл.9 ЗСВ, уреждащ принципа за случаен подбор на делата.
С разпореждането от 17.09.2012 г. Председателят на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС е указал ясно и подробно кои са нередовностите на исковата молба, които следва да бъдат отстранени от ищеца в преклузивния срок по чл.129, ал.2 ГПК. Безспорно е, че както в първоначално предоставения срок, така и в срока, определен с последващото разпореждане от 30.10.2012 г., ищецът не е посочил цена на иска и не е внесъл държавна такса за неговото разглеждане в дължимия по правилата на чл.48, ал.3 ЗМТА и чл.71 ГПК размер. Д. в частната жалба, че върху иска по чл.47 ЗМТА се дължи държавна такса като за неоценяем иск, не намира опора в закона. Съгласно чл.48, ал.3 ЗМТА, размерът на държавната такса за разглеждане на искове по реда на чл.47 ЗМТА се определя в съответствие с чл.71 ГПК, който предвижда, че когато искът е оценяем, държавната такса се събира върху неговата цена, а при неоценяемите искове таксата се определя от съда. Оценяеми са всички искове, при които предметът на делото има парична оценка – чл.68 ГПК. Правилото на чл.68 ГПК намира приложение и в случаите на предявен иск по чл.47 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение, тъй като преценката дали държавната такса по чл.48, ал.3 ЗМТА във вр. с чл.71 ГПК се дължи върху оценяем или върху неоценяем иск се извършва в зависимост от предмета на арбитражното дело, по което е постановено арбитражното решение. Когато с арбитражното решение е разгледан неоценяем иск, държавната такса върху иска по чл.47 ЗМТА ще се определи от съда в съответствие с чл.71, ал.1, изр.2 ГПК, а когато е разгледан оценяем иск, таксата ще се дължи върху цената на иска /чл.69 ГПК/ в размер, определен съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В исковата молба ищецът е посочил, че с арбитражното решение е разгледан осъдителен иск за парично вземане. Искът за парично вземане несъмнено е оценяем, поради което и указанията за посочване цена на иска по чл.47 ЗМТА и за внасяне на държавна такса върху нея са законосъобразни. Неизпълнението на тези указания в рамките на срока по чл.129, ал.2 ГПК е достатъчно основание за връщане на исковата молба, както правилно е прието в обжалваното разпореждане, независимо дали ищецът е бил в състояние да изпълни останалите указания в разпореждането от 17.09.2012 г. за представяне на копие от арбитражното решение и на съобщение за неговото връчване.
Несъстоятелна е тезата в частната жалба, че след депозиране на молбата от 19.10.2012 г. е съществувала неяснота кои указания по чл.129, ал.2 ГПК са останали неизпълнени. Към момента на депозиране на молбата ищецът – частен жалбоподател не е изпълнил нито едно от указанията в разпореждането от 17.09.2012 г., което означава, че към момента на връчване на повторното разпореждане по чл.129, ал.2 ГПК от 30.10.2012 г. той е бил абсолютно наясно какви действия следва да предприеме, за да приведе исковата молба в съответствие с предвидените в закона и посочени от съда изисквания. Вместо да извърши указаните от съда процесуални действия, жалбоподателят е поставил разглеждането на исковата молба в зависимост от собствената си преценка за нейната редовност, което е станало причина за връщането й на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС приема, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 405 от 05.12.2012 г. на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС, постановено по преписка вх. № 12385/2012 г., с което е върната подадената от Р. Д. К. от [населено място] искова молба по чл.47 ЗМТА за отмяна на решение по ВАД № 830/2011 г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация – [населено място].

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top