О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
София 06.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни, две хиляди и девета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №339/2009 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Т. Р., град Г., приподписана от пълномощника му адвокат М, срещу определение №242 от 15.04.2009 год. по ч. гр. д. №117/2009 г. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане №416 от 18.02.2009 г. по гр. д. №333/2009 г. на Габровския районен съд, с което е върната исковата му молба и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените искове.
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по съществени процесуалноправни въпроси относно възможността инспекцията по труда с оглед правомощията и по чл.350 и чл.350а КТ да отговаря солидарно заедно с работодателя за вреди по чл.226, ал.1, т.1 КТ. Изложени са и доводи за неправилност на определението.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Формулираният по-горе въпрос не е обусловил изхода на делото. В случая обстоятелството дали инспекцията по труда е пасивно легитимирана по предявените искове е без значение за изхода на делото, тъй като въззивният съд в съответствие с трайно установена съдебна практика е приел, че по начало предявените искове са недопустими. Искът за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.325, т.9 КТ и вписване на това основание в трудовата книжка, при положение, че с влязло в сила съдебно решение вече е било установено, че трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено на основание чл.325, т.4 КТ – със завършване на определената работа, е недопустим. С влязло в сила решение вече е решен и спорът относно претендираното обезщетение по чл.226, ал.1 КТ, поради което и този иск е недопустим.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на частната касационна жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на определение №242 от 15.04.2009 год. по ч. гр. д. №117/2009 г. на Габровския окръжен съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №242 от 15.04.2009 год. по ч. гр. д. №117/2009 г. на Габровския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.