О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
София,02.10. 2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 2921/2008 година по описа на Второ гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
Е. Е. Х. е обжалвала въззивното решение на Врачанския окръжен съд № 577 от 16.04.2008г. по гр.д. № 166/2008г.
С посоченото решение Врачанския окръжен съд е оставил в сила решението на Врачанския районен съд №1 от 08.02.2008г. по гр.д. № 1988/2007г. , с което са отхвърлени предявените искове по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 КТ.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторката се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 КТ като посочва, че е разгледан съществения материалноправен въпрос за възможността на работодателя да делегира на друго лице правомощието си да прекратява трудовите договори и той е решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са и представени няколко решения на ВКС. В първото решение № 1935/13.02.2001г. по гр.д. № 562/2000г. ВКС се произнесъл по приложението на 61 ал.1 и чл.192 ал. 1 КТ като е приел, че делегирането на правомощия от дисциплинарната на власт на работодателя следва да стане само с изрично упълномощаване. Във второто решение № 1756/2006г. по гр.д. № 384/2004г. на ВКС, ІІІ г.о. разпоредбите на чл.61 ал.1 и чл.192 ал.1 КТ са тълкувани в същия смисъл. Представено е и решение на ВАС № 239 от 20.01.2000г. по адм.д. № 6291/1999г. , в което е разгледан спор по чл.404 КТ, нямащ връзка с предмета на настоящото делото.
Върховният касационен съд като прецени изложението за допустимост на касационното обжалване намира, че не са налице основанията на чл.280 ГПК, на които се позовава касаторката. Както вече бе посочено в двете съдебни решения на ВКС е дадено тълкуване на разпоредбите на чл.61 и 192 КТ във връзка с правомощията на работодателя да делегира правата и задълженията си по трудовото правоотношение. Т. делегиране е налице, когато ръководителят на предприятието овластява свой заместник или друго лице да упражнява неговата работодателска власт. Разглежданият случай е коренно различен, тъй като трудовоотношение е прекратено от лице, назначено по трудов договор за заместване – чл.68 ал.1 т.3 КТ. Този договор е срочен с тази особеност, че срокът се определя от продължителността на отсъствието на работника или служителя, който се замества. Следователно титуляр на работодателската власт е заместващия работник на основание сключения трудов договор, а не по силата на делегирани правомощия. Ето защо поставеният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК материалноправен въпрос за възможността трудовият договор да бъде прекратен от лице, което не е ръководител не е от значение за решаване на делото и в този смисъл не е съществен по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК . Не е съществен и въпроса от чие име следва да бъде издадена заповедта за прекратяване на трудовия договор при заместване на ръководителя на предприятието по реда на чл.68 КТ, щом като по делото не е имало спор, че е подписана от директора, който е бил в трудово правоотношение по заместване. С оглед на изложеното не са налице основанията по чл.280 ал.1 КТ и касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба на Е. Е. Х., подадена срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд № 577 от 16.04.2008г. по гр.д. № 166/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: