1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
гр. София,12.07.2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 346 по описа за 2012 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – В., срещу протоколно определение от 09.4.2012 г. по в.търг. дело № 398/2012г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлено възражението на частния жалбоподател в настоящото производство по чл.15, ал.1 ГПК за неподведомственост на спора за установяване недължимост на сума, претендирана от краен потребител и начислена по сметка ел. енергия след извършване на корекция, на общите граждански съдилища и съответно за недопустимост на исковата претенция. С частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Релевираният довод за неправилност на атакуваното определение жалбоподателят обосновава с това, че корекционните процедури за начисляване на такива суми на потребители имат административно-правен характер и споровете по тях не подлежат на разглеждане от общия съд. Поддържа се, че правоотношението между него и ищеца по делото Л. П. Л. не е такова между равнопоставени субекти, а се регулира с метода „власт – подчинение”. Навежда се довод, че спорът за съдържанието на това правоотношение и за защита на правата по него е подведомствен на административните съдилища, поради което се поддържа и становище за недопустимост на иска.Искането е за отмяна на атакуваното определение и прекратяване на производството по иска.
Ответникът по частната жалба не взема становище.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
Л. П. Л. от [населено място] е предявил срещу [фирма] отрицателен установителен иск за сумата 1380,88 лева. Като основание на иска е изложил фактически твърдения: че е титуляр на партида за имот, в който ответното дружество доставя електроенергия; че редовно е заплащал стойността на енергията, доставена в имота; че не е манипулирал СТИ, не е ползвал електрическата енергия, която му е начислена за периода от 09.07.2010г. до 04.01.2011 г., общо на стойност исковата сума. Твърди се също така, че всички действия при определяне на посочената в справката сума са извършени едностранно, без негово или на негов представител присъствие по време на проверката, с което е нарушено правото му на потребител. Поддържа, че корекцията, на база на която е начислена процесната сума, не е извършена правилно и е направена от некомпетентни органи.
Предвид изложеното от ищеца Л. П. Л. основание на претенцията, спорът е гражданскоправен.
Подведомствеността се определя според това, какво ищецът твърди като факти и какво право за защита претендира въз основа на тези факти. В случая се претендира плащане на нещо без основание, при което за ищеца е възникнало право да поиска установяване недължимост на исковата сума. Няма изложени твърдения, според които страните по правоотношението да са в отношения на власт и подчинение. Напротив, изложеното от ищеца сочи на равнопоставени отношения по продажба на електрическа енергия от разпределително дружество на потребител. Тези отношения не са административни, в тях дружеството-доставчик не влиза като представител на властта, а като търговец, макар и на регулиран пазар. Корекционната процедура не е административноправна, макар да се извършва едностранно, тъй като ответникът сам твърди, че правото му на такава процедура е елемент от правоотношението по продажба на енергия (доколкото е уредено в Общи условия на търговец). Въпросът за съществуването на правото на едностранна корекция на сметките, като елемент на продажбеното правоотношение, подлежи на разглеждане от гражданския съд, пред който са предявени за защита правата, претендирани въз основа на корекцията.
Изложеното обосновава извод за неоснователност на възражението на частния жалбоподател в настоящото производство по чл.15, ал.1 ГПК за неподведомственост на спора на общите граждански съдилища и за недопустимост на претенцията. Атакуваното определение е правилно и не страда от пороците, визирани в частната жалба, поради което и следва да се потвърди.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Варненския окръжен съд, постановено на 09.4.2012 г. по в.търг. дело № 398/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: