– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 385
гр. София 12.09.2019 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 17.04.2019 (седемнадесети април две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 1078 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 13 639/18.12.2019 година, подадена от Р. Д. З., срещу определение № 1317/05.12.2018 година на Окръжен съд Русе, постановени по гр. д. № 538/2018 година, с което е оставена без уважение молбата му с вх. № 12 075/12.11.2019 година за изменение на постановеното по делото решение № 432/01.11.2018 година в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК.
В частната жалба са изложени доводи за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Направено е искане обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което подадената от Р. Д. З. молба по чл. 248 от ГПК да бъде уважена като В. И. С. бъде осъдена да му заплати направените във въззивното производство разноски.
Ответницата по частната жалба В. И. С. е подала отговор на същата с вх. № 768/21.01.2019 година, с който е изразила становище, че жалбата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено. Същевременно с молба вх. № 2496/14.03.2019 година е поискала отвод на съдебния състав по делото на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК.
Р. Д. З. е бил уведомен за обжалваното определение на 11.12.2018 година, а частната му жалба е с вх. № 3627/11.03.2016 година. С оглед на това е спазен установения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
В. И. С. е направила искане отвод на съдебния състав в настоящето производство с твърдението, че мнозинството от него било участвало при постановяването на решение № 182/19.08.2013 година, постановено по гр. д. № 929/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., силата на присъдено нещо, на което следвала да бъде зачетена в настоящето производство. Така обосновано искането е неоснователно. Предмет на настоящето производство е въпросът за разпределението на направените от страните съдебни и деловодни разноски с оглед на постановеното по повод на спора между тях решение № 432/01.11.2018 година на Окръжен съд Русе, постановени по гр. д. № 538/2018 година. Посоченото от С. решение от 2013 година няма отношение към този въпрос и няма да бъде преценявано при разрешаването му. С оглед на това не са налице предвидените в чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК предпоставки за отвод на съдебния състав и искането за това следва да бъде оставено без уважение.
Спорното право, предмет на това решение, произтичало от същите договори (предприемачески договор от 28.08.2008 година и предварителен договор от 29.11.2007 година), от който произтичало и спорното право предмет на настоящето производство, поради което участвалите при постановяването на това решение съдии вече били формирали вътрешно убеждение и по иска, предмет на настоящето производство. Това искане трябва да бъде оставено без уважение. Предметът на производството, по което е постановено решение № 182/19.08.2013 година, постановено по гр. д. № 929/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и този на настоящето са различни, поради което съдът няма да извършва повторна преценка на обстоятелствата, при които е постановено решението от 2013 година. Предмет на настоящето производство е иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, като при него може да бъде поставен въпроса само за субективните и обективните предели на силата на присъдено нещо по решение № 182/19.08.2013 година, постановено по гр. д. № 929/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.,, с които съдебният състав, по силата на закона, ще следва да се съобрази, но това обстоятелство не сочи на вече формирано вътрешно убеждение по повод на настоящия спор.
За да остави без уважение подадената от Р. Д. З. молба с вх. № 12 075/12.11.2019 година за изменение на решение № 432/01.11.2018 година на Окръжен съд Русе, постановени по гр. д. № 538/2018 година в частта му за разноските въззивният съд е посочил, че във въззивното производство са били разгледани въззивни жалби и на двете страни. З. бил обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, както по отношение на иска за лихва, така и по отношение на частично отхвърлената главница. От своя страна В. И. С. била обжалвала първоинстанционното решение в цялост. С постановеното във въззивното производство решение № 432/01.11.2018 година съдът бил оставил и двете въззивни жалби без уважение, като е потвърдил първоинстанционното решение, поради което направените от страните разноски следвало да останат в тяхна тежест, така както са направени.
Горният извод на въззивният съд е правилен. В случаите, когато са налице две насрещни въззивни жалби направените от страните разноски за производството, включват не само тези за защита по подадената от съответната страна въззивна жалба, но и тези за защита срещу подадената от насрещната страна въззивна жалба. Поради това в случая Р. Д. З. не може да иска да му бъде възстановен пълния размер на изразходваната за правната помощ сума, а само тази част, която е била предназначена за защита срещу подадената от В. И. С. въззивна жалба. Идентично е положението и по отношение на направените от В. И. С. разноски за защита срещу въззивната жалба на З.. С оглед на това Р. Д. З. и В. И. С. си дължат взаимно суми за направените от тях разноски за защита срещу въззивната жалба на другата страна. Затова и предвид крайния резултат от спора двете страни не си дължат разноски за въззивното производство, поради което извършените от тях такива следва да останат така както са направени.
Предвид на изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. И. С. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] за отвод на съдебния състав по делото.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1317/05.12.2018 година на Окръжен съд Русе, постановени по гр. д. № 538/2018 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.